Lucky number 7

Jeux d'enfants

2010-01-17T13:03:00.000-08:00

Director: Yann Samuel

Writer: Yann Samuel
Genre: Comedy/Drama/Romance
Tagline: Are you game?

Било е написано някъде много отдавна в някоя книга като онези в кабинета на Смърт, че на Марион Котийард ще се наложи да играе главната роля в La vie en rose. Най- късно това се е случило с ролята и в това захаросано френско филмче от 2003та, което пък аз докопах днес, след десетки разминавания с него по пътя.

Заглавие на английски- нещо като Love me if you dare. Разбира се, доста неадекватно, но както и да е. Кой ли някога в англосаксонския свят е разбирал французите. Кой ли някога пък изобщо е успял да ги разбере.
И кoгато на ТЯХ им хрумне да правят филм за любов, то той трябва най- малкото да е с летални последствия, да отнеме на героите си привилегията да дишат преди да обичат. Сигурно цялостната идея щеше да е много, много сладникава, кичозна и непоносимо досадна(ако някой точно това търси, да ходи да гледа Аватар!), стига сладурите да не се бяха сетили да вдигнат залога.
Филмът изключително елегантно и оригинално обрисува гоненицата, в която все някога всеки участващ е бил и мишката, и котката, цялото пътешествие, с всичките му лупинги между любов и омраза, между липсата и на двете, между страхът от реалността и нейното побеждаване, като дори успява някак да избегне абсурдността на един винаги излишен хепи енд.
В случая, мацето спечелило Оскар за La vie en rose, и един сладур, който отговаря на всички клишета които на човек могат да му хрумнат за един французин, започват още като деца пагубна игра в печеленето на една магическа (но не съвсем) тенекиена кутия.
Той обещава да каже НЕ в сватбения си ден, тя пее тържествена песничка на погребението на майка му, той прелъстява някаква девойка само за да може да вземе обиците и като трофей, тя се появява по сутиен на изпита си по математика, той бива преследван като престъпник, тя застава пред идващ влак....

Хрумките са безкрайни, с разликата че нашите деца вече не са деца, играта им загрубява, и докато децата могат да бъдат зли, без лощ умисъл, при възрастните всичко е нарочно, всичко носи своите все по- тежки последици, но стига толкова сериозност. Това никого не е накарало да престане да бъде играч. Точно обратното. И защо всъщност не, когато всеки влюбен знае, че неминуемо ще си изгори пръстите, но явно това е за предпочитане пред алтернативата на живот в който винаги си принуден да караш с 60 когато знаеш, че тахометърът ти е нарисуван до 240.

В крайна сметка точно това му е най- хубавото на френското кино- че цялостната лудост, на която са способни тези хора винаги се случва с едно такова спокойствие и непоклатимо усещане за нормалност, че на човек чак да му стане неудобно от собствената прекомерна тривиалност.Kaкто и от това, че никога не би посмял да бъде толкова луд, че даже публично и с гордост да си носи титлата.

The Fall

2009-04-15T04:42:00.000-07:00

Director: Tarsem Singh

Writers (WGA): Dan Gilroy (screenplay)
Nico Soultanakis (screenplay)
Tarsem Singh (screenplay)
Valeri Petrov (1981 screenplay Yo Ho Ho)

Genre: Adventure | Drama | Fantasy

Tagline: A Little Blessing In Disguise.

The Fall... или по- право казано, Лий Пейс :)

Филмът беше очакван от моя милост с едно твърде голямо нетърпение благодарение на възхитените изказвания на мила девойка на име Моника, която прехласнато разказваше за филма при всяка отдала и се възможност. Хубаво, аз обожавам приказки -сигурно заради свободата която ти дават да разкажеш всяка история без ограниченията на това кое е реално и правилно по някакви физически закони. Съответно се надъхах подобаващо, което разбира се е тактика, която не може да доведе до кой знае колко добри резултати. Разочарованието е някак предвещано.

The Fall не е това, което човек очаква от него да бъде. Да, великолепна феерия от цветове и картини. Вълшебни пейзажи, сюрреалистична светлина и изчистеност, библейски сюжети, визия а ла Дали, има дори принцеса, която мислим да спасяваме. До тук добре, но с това приключва и приказното.
Остатъкът е високата амбиция да се разкаже една прекалено реална история, в която очакваният хепи енд е отишъл по дяволите най- простичко заради човешката природа и това с приказен фон.

На теория има начини да се направи подобно нещо, без то да се разпадне на съставните си части, за целта обаче трябва да се захванат правилните хора, които да обърнат достатъчно внимание на ВСЕКИ елемент от който филма ще зависи, без да се концентрират твърде много върху фотографската страна на нещата. Съответно, The Fall в крайна сметка се е получил леко хаотичен, объркан, несигурно балансиращ върху мъничко недомислена история. Но това е главно проблем, предизвикан от завишени лични очаквания, както и от неизбежните асоциации с шедьоври като Английският пациент, и не до там шедьоври, но пък признати от публиката изпълнения като Лабиринтът на Фавна съвсем на примерно.
Ако зрителят е в състояние да се абстрахира от всякакъв вид подобни сравнителни характеристики, част от чарът на лентата се състои точно в неувереността и. В крайна сметка дори аз самата малко след като гледах филма стигнах до извода, че може би любовта която развих към него и героите се дължи в известна степен на недодялания начин по който се случваха доста от нещата. Не развиваме симпатия към герои които са твърде перфектни и недосегаеми, а към такива, които са спосбни да допускат грешки, объркани ситуации, прибързани решения. Ако приемем и режисьорът за един такъв герой, който твърде много обича работата си, неподражаемата визия която създава, за сметка на която показва несигурност в други области, значи всичко си идва на мястото. Дори тъкмо вчера, по повод един друг филм, дискутирахме как вероятно при толкова силна картина със собствено изказване би било излишно и претоварено още веднъж всичко да бъде пояснено в думи. Визията Е историята.

Но хайде стига и аз съм бърборила объркано за нещата, за които все още не съм особено сигурна дали ми харесаха или не, и да минем към по- същественото- главните герои!

Мъничката румънка и невероятният, великолепен Лий Пейс са всъщност причината защо този филм е толкова вълшебно силен. Беше лекичко шокиращо да видя, или по- скоро чуя как Пейс- актьор, който не е непременно някакъв идеал за красота и божественост, е в състояние да закове публиката си, да те размаже по пода само със силата на гласа си, разказвайки нежно, нашепно историята. Този глас, великолепната му игра, някак си през голяма част от времето успяваха да заличат повечето недоразумения, които може би щяха да пречат, ако човек беше в състояние да се съсредоточи в тях. Аз не бях :)
Сега ще се опитам обаче да спра да ви обяснявам как бих се оженила за Пейс само заради гласа му, за да спомена и мъничкото момиченце с невероятно силния характер. Стори ми се подходяща и великолепна идея в крайна сметка тя да е идейният носител на филма, морален стожер, превърнал се в такъв само с известна доза чаровност, непринуденост и невинност. Безстрашието и имаше сила.

И така или иначе, ми се струва необходимо да защитавам цялата лента, защото навъпреки елементите, които куцат и развалят вкуса, нищо не ми попречи да заобичам филма, героите, всичко видяно, да се възхитя и придобия немалка емоционална обвързаност с него- което пък значи, че в главната си цел успя, като ще имам и желанието да го гледам отново и отново.

Slumdog Millionaire

2009-03-23T04:02:00.000-07:00

Directors: Danny Boyle
Loveleen Tandan (co-director: India)

Writers: Simon Beaufoy (screenplay) and
Vikas Swarup (novel)

Genre: Crime | Drama | Romance

Tagline: Love and money... You have mixed them both.

Desperate times call for desperate measures.

Така може да се опише на кратко целта и неочакваният? успех на Slumdog Millionaire- сбъднала се приказка на народа, универсална история за любов, късмет и какво се случва на хората с чисто сърце, както сам се изразява Дани Бойл за последната си лента. Който не си спомня кой пък беше тоя, една дума- Trainspotting. Как англичанинът стига до там да произведе розово/цветно филмче в стил Боливуд, не ми е много ясно. Но може би просто съвсем интуитивно е усетил правилният момент- световна криза, тиха паника, че може би не всяка история ще завърши с хепи енд, какво по- добро може да се предложи на публиката освен шепа надежда и вяра в модерни чудеса.
Разбира се, и тук имаме герой на когото се налага да се пребори с ред препядствия, в търсенето на начин да се събере с голямата си любов. Е, не му се налага да води борба с триглава ламя, или мисловни дуели със сфинкс, но за всичко може да се намери модерен еквивалент. Така и тук- голямото препядствие са 15тина въпроса на стола на индийския вариант на предаването "Кой ще стане милионер", чиито отговори нашият герой наистина успява да отгатне, въпреки липсата на образование и кой знае колко благороден произход. Много хубаво, само дето никой не вярва, че симпатягата може наистина да знае всичко, и вместо да попадне в президентски апартамент на петзвезден хотел, се озовава в полицейското, с двама типове, играещи good cop/bad cop роли, и подложен на кръстосан раазпит.
Така му се налага да разкаже историята на живота си, и от къде идва голямото просветление, водейки ни до голямата притча на филма- познание има на всеки километър до края на света, стига човек да има очи да го види, и за да намериш късмета си не е необходимо непременно университетско образование, богати родители или нещо от сорта. (ммда)
Разбира се, ако този филм беше направен от някой без кой знае какви умения, щеше да заслужи мястото си в последния ред с прашасали касетки(простете, блу-рей дискчета) в някоя видеотека. За щастие обаче, със задачата са се били заели хора които си разбират от работата- въпреки че нямаме големи и познати звезди, филма не е сниман в Ню Йорк или Лондон, не разказва драма от втората световна война и сетете се още някакви критерии там, филмчето си върши работата и е абсолютното удоволствие да се гледа, без опасност от презахаросване, рев и мъки- вместо това само насладата от простичка история, разказана по оптималния начин, с великолепни актьори, светлина, музика, всичко изпипано до последния детайл, така че и най- очевидното клише да не може да подразни зрителя. Може би академията се поизсили с тия осем оскара, но може би и ги дадоха точно на този филм на пук на изнасиленото престараване на други режисьори да се подмажат и оберат статуетки с обичайните съставки на успеха. Което пък потвърди теорията на самия филм по прекрасен начин- още стават чудеса, и то точно толкова повече, колкото по- малко ги очакваме. Или пък човечеството наистина страда от неизлечима сантименталност. Ами, защо пък не :)

Dead Poet's Society

2009-03-13T18:08:00.000-07:00

Director: Peter Weir

Writer (WGA): Tom Schulman (written by)

Release Date: 25 January 1990 (West Germany)

Genre: Drama

Tagline: He was their inspiration. He made their lives extraordinary.

Точно, когато човек е потънал и се дави отчаяно в цинизъм, и яд и болка, е сигурно най- великолепният момент, в който може да му се случи подобен филм. Странно е, как като малко дете винаги е толкова лесно да си представяш как ще промениш света, ще го направиш нов и различен и светъл, и по- важното как успяваш да си вярваш- точно тогава, когато нямаш никаква власт над него. И колко още по- странно е, как като порастнала, израстнала? личност, с всичката сила и опит в ръцете, все повече те дострашава да направиш същите тези неща. Неувереността, страхът от провал, от отказ и отрицание, замъгляват погледа и водят право в ямата на посредствеността. И докато мислим оправдания- за ежедневието ни- такова каквото е, за всичко, което ще постигнем утре, или не виждаме смисъл и, о, полза, да постигаме- бавно се превръщаме в това, от което сме навеждали глави някога. От срам и яд и отчаяние.
Съответно, Dead Poet's Society не е филм, в който ще чуете нещо ново, и вече не превърнало се в unique cliché. Но е филм, който ще ви напомни как се лети, for the sake of flying, дори това да не означава автоматично хепи енд. Ще ви напомни колко е важно да вярвате наивно (не, не казах фанатично :Р), така, че нещата които вярвате да бъдат случени.
Или какво, кой тук се чуства достатъчно "порастнал", че да не изпитва нуждата да се бори за нищо?

И както съм започнала едно такова памфлетно в тази очарователна не- лятна нощ, няма как да не завърша с цитат и да ви оставя да сънувате разширени понятия на реалността :)

I went into the woods because I wanted to live deliberately. I wanted to live deep and suck out all the marrow of life... to put to rout all that was not life; and not, when I came to die, discover that I had not lived.

(който познае от къде му е познат младежът играещ главната роля, без да го е виждал в порастнал вариант, печели три бонус точки и кутия сладки :) и не, нямам пред вид Итън Хоук, него всички си го знаем :Р другият!)

Supernatural!

2009-03-08T15:02:00.000-07:00

мисля да престана да се крия и да гледам виновно в земята, увесила нос, и да ви разкажа защо в последно време тук не виждате нищо, което дори да заприлича на разказ за филм.

ами.... защото ми е гузно, и тъжно и виновно някакво. и странно. защото от една страна се чуствам perfectly normal. от друга... като последния freak. защото впоследномънвремемънгледаммънсериалимънамамънданемънкажетемъннаникого.
Така де, това аз ли го казах, във филмовия ни блог, боже опази :)

Сериали. Кошмар пълен :) (то чакайте първо да ви обясня кое точно.)
Може би се започна със Six Feet under и Californication, последвани от The Tudors, последван от дълга и здравословна пауза, последвана от истерична сесия, в която трябваше да мисля какво да правя с всичкото това време в което да избягвам ученето за изпити. Зарибиха ме с едно от най- безмозъчните (ха) и най- гениални сериалчета и изобщо неща-слагани-на-лента евър. Връчиха ми едно пакетче с двдта, нов компютър и стой та гледай :) ама буквално!
It's a baby. It's a disease, too. It's called Supernatural. And it's particularly evil. Описано на кратко.
Може би това е отмъщението, завръщащо се върху мен, заради всичките години в които аз най- официално бойкотирах жанра Horror и не се оставях да бъда повлечена да гледам такъв филм под какъвто и да е предтекст. И на края какво, да не може да ме извлече човек от вкъщи с дни, заради сериал, който на практика всяка отделна серия обработва всеки хорор филм за който може да се сети човек, всяка градска легенда, чудовище, или по- лошо, хора (е, садисти, но все пак). Малко е трудно да му правя резюме, пред вид твърде високата степен на пристраст(е)ност, да не говорим, как все се казва, че телевизията е загуба на време и ресурси, оглупяване, изключване на мозъка и тн. На пук на всичко това, след тоя сериал се чуствам като ходеща енциклопедия. Вероятно няма важен филм (не, не само хорърчета), няма важна рок група, литература, характер, легенда, която да не е обработена, цитирана или най- малкото избъзикана през кратките три сезона заснети до сега. В началото бях малко шашардисана, после просто попивах с удоволствие, наслаждавах се на всяка малка шегичка, чудейки се дали ще се сетя това пък от къде беше цитирано.
Разбира се, Supernatural свърши твърде бързо, водещо като последствие необходимостта от достоен заместител....което пък е и причината защо се зазяпах в Heroes. Което пък е една отделна тема, да не говорим, че при него вече наистина недоумявам що за хора са успели да го заснемат и да скрият в задния си джоб всяка сюпърхиро историика от и така много напълзелите през последните години.

Тук е ред човек да се попита съвсем ли съм откачила и от къде цялото това свободно време, и всякакъв вид такива важни въпроси. Може би било удачно и да залепя някаква дълга теория разискваща интертекстуалност, интермедиалност, смъртта на автора и оригиналната идея, влиянието на телевизията, развиването на фенщина и разни, но на кой ли му се четат (и пишат) подобни неща :)

Вместо това е ред на една по- тъжна мисъл, минала на дневен ред. А именно- фактът че киното, моят дом, до някъде ме предаде. По едно време ми стана някакво гузно, че ето, седмица не съм гледала нищо пълнометражно, отидох, наваксах. И кошмарното е, че киното се оказа губещата страна. След няколко изгледани филма се наложи да си задам въпросът, дали идеите за добри филми са на привършване, хората, правещи добри филми спят зимен сън, или наистина за времето в което не съм включвала телевизорът, това, модерният сериал е претърпял шокиращо развитие. Или и двете?

Anyways, докато аз мисля, вие сигурно гледате поредната серия Dr. House, което май, отговаря на въпроса :)

Oscars 2009 - Red Carpet :)

2009-02-26T16:02:00.001-08:00

Oscars 2009

2009-02-26T14:24:00.000-08:00

*Actor in a Leading Role*

Richard Jenkins
"The Visitor"

Frank Langella
"Frost/Nixon"

WINNER: Sean Penn
"Milk"

Brad Pitt
"The Curious Case of Benjamin Button"

Mickey Rourke
"The Wrestler"

*Actor in a Supporting Role*

Josh Brolin
"Milk"

Robert Downey Jr
"Tropic Thunder"

Philip Seymour Hoffman
"Doubt"

WINNER: Heath Ledger
"The Dark Knight"

Michael Shannon
"Revolutionary Road"

*Actress in a Leading Role*

Anne Hathaway
"Rachel Getting Married"

Angelina Jolie
"Changeling"

Melissa Leo
"Frozen River"

Meryl Streep
"Doubt"

WINNER: Kate Winslet
"The Reader"

*Actress in a Supporting Role*

Amy Adams
"Doubt"

WINNER: Penelope Cruz
"Vicky Cristina Barcelona"

Viola Davis
"Doubt"

Taraji P. Henson
"The Curious Case of Benjamin Button"

Marisa Tomei
"The Wrestler"

*Animated Feature Film*

Bolt

Kung Fu Panda

WINNER: WALL-E

*Art Direction*

Changeling

WINNER: The Curious Case of Benjamin Button

The Dark Knight

The Duchess

Revolutionary Road

*Cinematography*

Changeling

The Curiuos Case of Benjamin Button

The Dark Knight

The Reader

WINNER: Slumdog Millionaire

*Costume Design*

Australia

The Curious Case of Benjamin Button

WINNER: The Dutchess

Milk

Revolutionary Road

*Directing*

The Curious Case of Benjamin Button

Frost/Nixon

Milk

The Reader

WINNER: Slumdog Millionaire

*Documentary Feature*

The Betrayal (Nerakhoon)

Encounter At the End of the World

The Garden

WINNER: Man on Fire

Trouble the Water

*Documentary Short*

The Conscience of Nhem En

The Final Inch

WINNER: Smile Pinki

The Witness - From the Balcony of Room 306

*Film Editing*

The Curious Case of Benjamin Button

The Dark Knight

Frost/Nixon

Milk

WINNER: Slumdog Millionaire

*Foreign Language Film*

The Baader Meinhof Complex

The Class

WINNER: Departures

Revanche

Waltz With Bashir

*Makeup*

WINNER: The Curious Case of Benjamin Button

The Dark Knight

Hellboy II: The Golden Army

*Music (Score)*

The Curious Case of Benjamin Button

Defiance

Milk

WINNER: Slumdog Millionaire

WALL-E

*Music (Song)*

"Down to Earth"
WALL-E

WINNER: "Jai Ho"
Slumdgo Millionaire

"O Saya"
Slumdog Millionaire

*Best Picture*

The Curious Case of Benhamin Button

Frost/Nixon

Milk

The Reader

WINNER: Slumdog Millionaire

*Short Film (Animated)*

WINNER: La Maison En Petits Cubes

Lavatory - Lovestory

Oktapodi

Presto

This Way Up

*Short Film (Live Action)*

On the Line

Manon on the Asphalt

New Boy

The Pig

WINNER: Toyland

*Sound Editing*

WINNER: The Dark Knight

Iron Man

Slumdog Millionaire

WALL-E

Wanted

*Sound Mixing*

The Curious Case of Benjamin Button

The Dark Knight

WINNER: Slumdog Millionaire

WALL-E

Wanted

*Visual Effects*

WINNER: The Curious Case of Benjamin Button

The Dark Knight

Iron Man

*Writing (Adapted Screenplay)*

The Curious Case of Benjamin Button

Doubt

Frost/Nixon

The Reader

WINNER: Slumdog Millioonaire

*Writing (Original Screenplay)*

Frozen River

Happy Go Lucky

In Bruges

WINNER: Milk

WALL-E

Golden Globe Awards - Red Carpet :)

2009-02-26T14:08:00.001-08:00

Anne Hathaway

Sally Hawkins (Happy go lucky)

Brendan Gleeson и Colin Farell

Penelope Cruz

Salma Hayek

Kate Winslet и Leonardo Dicaprio

Robert Downey Jr + 1

Pierce Brosnan + 1 1/2

Freida Pinto (Slumdog Millionaire)

Mickey Rourke

Tom Cruse и мама

Ashton и Demi Moore

Jessica Lange и Drew Barrymore

Renee Zellweger

Brad Pitt и Angelina Jolie

Glenn Close

Maggie Gyllenhaal

Alec Baldwin

Susan Sarandon

Jeremy Piven

Golden Globe Awards

2009-02-26T12:57:00.001-08:00

*Best Motion Picture - Drama*

The Curious Case Of Benjamin Button

Frost/Nixon

The Reader

Revolutionary Road

WINNER: Slumdog Millionaire

*Best Performance by an Actress in a Motion Picture - Drama*

Anne Hathaway – Rachel Getting Married

Angelina Jolie – Changeling

Meryl Streep – Doubt

Kristin Scott Thomas – I've Loved You So Long

WINNER: Kate Winslet – Revolutionary Road

*Best Performance by an Actor in a Motion Picture - Drama*

Leonardo DiCaprio – Revolutionary Road

Frank Langella – Frost/Nixon

Sean Penn – Milk

Brad Pitt – The Curious Case Of Benjamin Button

WINNER: Mickey Rourke – The Wrestler

*Best Motion Picture - Musical Or Comedy*

Burn After Reading (Не мога да се въздържа от коментар за съжаление. Умопомрачително чле е филмът според мен)

Happy-Go-Lucky

In Bruges

Mamma Mia!

WINNER: Vicky Cristina Barcelona

*Best Performance by an Actress in a Motion Picture - Musical or Comedy*

Rebecca Hall – Vicky Cristina Barcelona

WINNER: Sally Hawkins – Happy-Go-Lucky

Frances McDormand – Burn After Reading

Meryl Streep – Mamma Mia!

Emma Thompson – Last Chance Harvey

*Best Performance by an Actor in a Motion Picture - Musical Or Comedy*

Javier Bardem – Vicky Cristina Barcelona

WINNER: Colin Farrell – In Bruges

James Franco – Pineapple Express

Brendan Gleeson – In Bruges

Dustin Hoffman – Last Chance Harvey

*Best Performance by an Actress In A Supporting Role in a Motion Picture*

Amy Adams – Doubt

Penélope Cruz – Vicky Cristina Barcelona

Viola Davis – Doubt

Marisa Tomei – The Wrestler

WINNER: Kate Winslet – The Reader

*Best Performance by an Actor In A Supporting Role in a Motion Picture*

Tom Cruise – Tropic Thunder

Robert Downey Jr. – Tropic Thunder

Ralph Fiennes – The Duchess

Philip Seymour Hoffman – Doubt

WINNER: Heath Ledger – The Dark Knight

*Best Animated Feature Film*

Bolt

Kung Fu Panda

WINNER: Wall-E

*Best Foreign Language Film*

The Baader Meinhof Complex (Germany)

Everlasting Moments (Sweden, Denmark)

Gomorrah (Italy)

I've Loved You So Long (France)

WINNER: Waltz With Bashir (Israel)

*Best Director - Motion Picture*

WINNER: Danny Boyle – Slumdog Millionaire

Stephen Daldry – The Reader

David Fincher – The Curious Case Of Benjamin Button

Ron Howard – Frost/Nixon

Sam Mendes – Revolutionary Road

*Best Screenplay - Motion Picture*

The Curious Case Of Benjamin Button
Written by Eric Roth

Doubt
Written by John Patrick Shanley

Frost/Nixon
Written by Peter Morgan

The Reader
Written by David Hare

WINNER: Slumdog Millionaire
Written by Simon Beaufoy

*Best Original Score - Motion Picture*

The Curious Case Of Benjamin Button

Composed by Alexandre Desplat

Changeling

Composed by Clint Eastwood

Defiance
Composed by James Newton Howard

WINNER: Slumdog Millionaire
Composed by A. R. Rahman

Frost/Nixon
Composed by Hans Zimmer

*Best Original Song - Motion Picture*

"Down To Earth" – Wall-E
Music By: Peter Gabriel and Thomas Newman
Lyrics By: Peter Gabriel

"Gran Torino" – Gran Torino
Music By: Clint Eastwood, Jamie Cullum, Kyle Eastwood and Michael Stevens
Lyrics By: Jamie Cullum

"I Thought I Lost You" – Bolt
Music & Lyrics By: Miley Cyrus and Jeffrey Steele

"Once In A Lifetime" – Cadillac Records
Music & Lyrics By: Beyoncé Knowles, Amanda Ghost, Scott McFarmon, Ian Dench, James Dring and Jody Street

WINNER: "The Wrestler" – The Wrestler
Music & Lyrics By: Bruce Springsteen

Bonnie and Clyde

2009-01-13T16:05:00.001-08:00

Director: Arthur Penn

Writers: David Newman (written by) &
Robert Benton (written by)

Genre: Action | Biography | Crime | Drama | Romance | Thriller

Tagline: "The strangest damned gang you ever heard of. They're young. They're in love. They rob banks."

На последък гледам и разни нови филми, лъснати, красивички, пълни със съставките на онази успешна рецепта която в момента може да привлече публика в кино салоните- не твърде претенциозни, не твърде реални, не твърде сериозни и смислени, развлекателно- приятни. Има ги колкото щете. И въпреки това никой от съответните не успя да ме впечатли и на половина толкова, колкото този за който мисля да ви разкажа сега.
Бони и Клайд е една от онези класически истории за които със сигурност всеки от нас все някога е чувал. Имена- нарицателни. В моите асоциации- за двама души толкова неразделни и толкова силно свързани, че да няма сила, която да ги раздели. Добре де, това хубаво, само че дълго време не ми се беше отдала възможността да се докопам до лентата и най- на края и аз да я видя. Съвсем случайно в една късна вечер обаче се загледах аз по телевизията и реших, че е крайно време да поправя тази грешка.

Често се случва така, че филми признати за класика на световното кино преди сума време са трудно гледаеми за нормалната съвременна публика без предварителна тренировка- твърде мудното действие, дългите мълчаливи моменти, нелогични действия, странно префърцунени диалози, не- актуална проблематика и какво ли още не. За много "класически" филми си трябва стабилна доза търпение и толерантност за да се преодолее човек и да ги изгледа до края, че после да има време и да ги осмисли.
Нещо, което за моя (приятна) изненада не беше случаят тук. Филмът държи стабилно любопитството и интересът на този престрашил се да го гледа от край до край.
Все пак, историята разказва за двама бандити- единият- арогантен, наперен симпатяга, другият- невероятно красива, самоуверена и капризна руса мацка, срещнали се по случайност, осъществили първия си общ банков обир почти на майтап, духвайки от местопрестъплението в крадена кола. На времето- скандално недопустим сюжет, нямащ ама нищо общо с опити да възпитава социална съвест и порядъчност в учтивите граждани. Но пък ние си знаем, че outlaws са били винаги по- интересните модерни герои така или иначе :)

Разбира се, за нас няма нищо стряскащо в историята на двама добреизглеждащи обирджии, нищо, което да не сме видяли вече и приели за нормално. Виж, мотивацията им е друго нещо. Те не се изживяват като Робин Худ и бандата му, не искат да свалят правителства, даже в крайна сметка се оказва, че и парите не са им чак толкова важни.
Героите ни не са светци, не са и непременно от добрите, но пък до края на филма стават толкова симпатични, че даже и в момента не съм сигурна с какво точно успяха. Дали със смелостта и насмешката която лесно ни липсва при взимането на решения, с детинските си страхове и борба за доказване, или с увереността с която изживяват собствения си личен протест срещу редица норми и модели на поведение. И това всичкото по един толкова забавен и симпатичен начин, че нямат равни. Даже май успяха да надминат по любимост великолепната тройка от "Крадецът си е крадец", а не разбрах точно как стана.
В крайна сметка се оказа страшно силен филм, главно с невероятните характери, които така ти влизат под кожата- както Бони и Клайд, така и цялата им шантава шайка. Любим, любим, ей така- пак случайно, а даже не исках да си признавам, че може би многото хора дали му високи оценки може и да са били прави, а не просто повлечени от хайпа и легендата..

We're still somewhere around....

2009-01-13T15:35:00.000-08:00

(ха, помните ли двамата на снимката, а? :Р)

Не, не ни погълна ламя. Не, не сме се отказали. И всъщност, искам да ви честитя новата година, нищо, че проспах точната дата :)

Да, от тоя пост ревю няма да стане- това ще го бъде във в следващия ей сега след малко.
И все пак може би дължим кратко обяснение/извинение. Пиша от лицето и на двете ни с Ла, защото тя все още е заета с по- интересните и важни- случващи се неща от двете ни- съавтор и градител на една сбъдната мечта- може би скоро ще си имате в София перфектното кино, благодарение на нея, нали помните- "всекиму своето кино"- не беше случаен цитат май.

Колкото до мен, реших най- на края да работя над себе си. Започнах на ново нещата, към които имах нужда да се върна, за да мога да продължа на пред. И въпреки напрежението мисля, че съм доволна. От всичко, освен от липсата на време, или нека бъдем честни- на организация. Сега на инат съм решила, че и това ще е проблем с който ще се справя.
А ако от време на време се отплесна и тръгна да ви разказвам за Римската република или синът на Один, няма да се сърдите ;)

И така- по същество, хей ни пак, дори в съвсем скоро време ще обявим ново попълнение в тима, назначено в отдел "френско кино"

сега търсим само авторитет за българското май...

Hancock

2008-09-17T08:22:00.000-07:00

Director:
Peter Berg

Writers:
Vincent Ngo
Vince Gilligan

Genre:
Action | Comedy | Crime | Drama | Fantasy | Thriller

Добре де, ако още не сте разбрали колко обичам superhero филми, ето ви напомняне (с изключение на спайдърмен, да уточня).

There are heroes… there are superheroes… and then there’s Hancock. И естествено, той спасява животи, но вместо разноцветно трико и пращящо отдолу его, Ханкок носи непрани от хилядолетия дрехи, мирише на фабрика за бутилиране на водка и използва език, който не искате децата ви да четат по комиксите. Всъщност в началото на филма той е еднакъв успех би могъл да бъде както добрия, така и лошия герой. И май именно това му е очарователното, защото още от първата минута сте по - склонни да изпитате състрадание към бедния, депресиран супергерой, отколкото да цъкате с език към екрана. Hancock е всъщност невероятно освежаващо разнообразие сред всички други филми, които засягат същите теми - добро и зло, отговорност и естествено как супергерой си намира гадже, при положение, че е вечно толкова зает.

Какво още?

Charlize Theron и Will Smith - нея я обичаме във всичките й филми, но най - вече на червената пътека, него - от Мъже в черно. И доста прилични специални ефекти за любителите, разбира се.

Before Night Falls

2008-09-17T07:59:00.000-07:00

Измъчвана от чувство за вина, че изоставих Райна самичка в този блог, решавам да се изправя пред предизвикателството и да си спомня как се пишеше ревю на филм ;) С този пост ще ви сваля от кино екраните, за а ви върна още със следващия.

Director:
Julian Schnabel

Writers:
Cunningham O'Keefe
Lázaro Gómez Carriles

Genre:
Biography | Drama

Awards:
Nominated for Oscar. Another 11 wins & 15 nominations more

Биографичен филм за живота на печално известния кубински писател Reinaldo Arenas.

Отново дискретно ще аобиколя предаването на историята, защото искам да го откривате с всеки следващ кадър и да го преживеете, както успях да го направя аз, да изстрадате всяко изпитание с него. Борбата на този писател започва още когато открива любовта към литературата и го съпровожда до последния му дъх - борба с неразбирането, "толерантността" на комунистическа Куба, любовта, загубата на корени и накрая със СПИН. Ужасяващата история е някак си представена като прекрасно произведение на изкуството, от което не можем да откъснем очи, портрет на човека и на историческия момент.

Когато към средата на филма питат Reinaldo Arenas защо пише, той отговаря "За отмъщение" и това според мен е сърцевината на историята, затова няма да се опитвам дадобавя много повече.

Ако сте чували за Javier Bardem (съвсем между другото номиниран за оскар за тази си роля), няма нужда да ви споменавам, че играта му е зашеметяваща. Освен талант той притежава и онова очарование на актьора, до когото Холивуд все пак не успява да се докосне, да го калибрира.

Пиперът на блюдото са Джони Деп в две епизодични роли и Шон Пен в една и трябва да ви призная, че бях толкова фокусирана върху Javier Bardem през цялото време, че открих участието им във финалните надписи.

Austin Chronicle:
"It's huge and bewildering and it hurts to watch, but it hurts so good it's gorgeous."

*"Before Night Falls" е последният роман на писателя, публикуван след смъртта му.

The Dark Knight

2008-08-31T16:00:00.000-07:00

Director: Christopher Nolan

Writers (WGA): Jonathan Nolan (screenplay) and
Christopher Nolan (screenplay)

Genre: Action | Crime | Thriller
Why So Serious?

Обсесията ми с този филм така като гледам няма да мине скоро, за обективно мнение пък дума не може да става в момента. Така че ще го оставя без статия за известно време, само отбелязвам как целият ми скептицизъм was blown away. Aaand- long live pop culture :)

Еlegy

2008-08-20T06:30:00.000-07:00

Director: Isabel Coixet

Writers (WGA): Nicholas Meyer (screenplay)
Philip Roth (novel)

Genre: Drama | Romance

Сигурно пак си въобразявам, но това тук, поне за сега ми се стори най- добрият филм, който съм гледала тази година. Просто великолепен, с една такава тиха вътрешна красота, която точно защото ти се набива в очите много хора не видяха, твърде концентрирани върху сълзливата история.
И все пак, филмът е вълшебен, и по някакъв начин, чрез собствените похвати и метафори успява да се превърне в непреходно произведение на изкуството. В него се казва- "Красивите жени са невидими", аз пък след това си мислех как, красивите филми са невидими, as well.

Memento

2008-08-04T08:10:00.000-07:00

Director: Christopher Nolan

Writers: Jonathan Nolan (short story "Memento Mori")
Christopher Nolan (screenplay)

Genre: Crime | Drama | Mystery | Thriller

Tagline: Some memories are best forgotten.

Така, докато другите гледат разни рицари, аз си спомням.... стари неща :) Тепърва.

Преди секунди изгледах Мементо, филм за който много силно се надявам поне да сте чували, вече, най- малкото. И усещането е почти равно на параноя, параноя която ми подсказва че ако не запиша току що видяното, то ще избледнее, ще бъде изкривено и ще си го спомням само такова каквото много ми се иска да бъде, да беше. И в крайна сметка какво имам да кажа? Че страхът от съмнението е нещо ужасно? И каква ще е цената на спомените? Реалността, която не съществува?

Fight Club (1999)
Memento (2000)
Mulholland Dr. (2001)
21 Grams (2003)
El Maquinista (2004)

The X-Files: I Want to Believe

2008-07-26T16:52:00.000-07:00

Director: Chris Carter

Writers (WGA): Frank Spotnitz (written by) and
Chris Carter (written by)

Genre: Mystery | Sci-Fi

Tagline: Believe Again

Деца, филмът е перфектен, въпреки, че не е :)
Вероятно ще се стори голяма глупост на повечето- къде от ненормално завишените очаквания на сериозните фенове, къде заради липсата на паранормални чудесии и теории на конспирацията тоя път, драматичната физиономия на Джилиан Андерсън и кой знае какво още. Разбира се, редовен номер е да хванеш успешен сериал, да го адаптираш за големия екран и да оплескаш нещата безвъзвратно (справка- SATC). Много хора са на мнение, че и тук точно това се е случило. Сигурно и са прави, но това не ми пречи да кажа, че филмът ми хареса страшно много. Вярно, историята не беше връх на оригиналността, нито пък произлязла от някакво гениално хрумване. В сравнение с нещата, които сме виждали през годините когато вървеше сериалът, може даже да се каже, че е относително постна. Но не беше и чак толкова от значение. Фокусът падаше много повече върху отношенията на Мълдър и Скъли, как са се променили с годините, какво си е останало същото- и приятната част е, че двамата актьори с времето някак си и сами успяха да вдъхнат живот на характерите и да ги изградят по такъв начин, че в момента вече да няма какво да им попречи просто да продължат историята там където са я прекъснали, без да изглеждат изкуствени или дразнещо лигави/неадекватни.
Отделно от това, цялата продукция ми се стори почти като упражнение по зададена тема- толкова рутинирано и перфектно изпипана до последния детайл- незабравимата музика, създаваща толкова плътна и задушаваща атмосфера, действието на ръба на провала през цялото време, настъпващият студ, включае безкрайната бяла пустош (малък поздрав към Фарго с един кадър, хех).- все неща, които вече едва ли не подразбираме и то до такава степен, че някои хора да заговорят за X-Files-вселена... Което пък току що ми напомни нещо друго- имаше изказване на вокалиста на една пост-рок група, който казваше- на нас ни е ясно, че много хора се чустват некомфортно в нашата музика, главно защото им липсват лириките, в които да се скрият, текст, който да им даде извинение да не чуят самите песни. Съответно- много хора до такава степен са се вкопчили в очакването да видят нова история от нещо, развивало се над десет години, че когато не получат това ново и изненадващо, разочарованието е пре-програмирано, навъпреки на всички достойнства на филма, които го правят класика в собственоръчно създаден жанр.

(А, и не пропускайте да изгледате филма до края на надписите ;)

Half Nelson

2008-07-07T14:00:00.000-07:00

Director: Ryan Fleck

Writers (WGA): Ryan Fleck (written by) &
Anna Boden (written by)

Genre: Drama

Tagline: Secrets don't let go.

We don’t need no education
We don’t need no thoughts controlled
There is no sarcasm in the class room
Teachers leave them kids alone!

Мога да ви разкажа сюжетът, и да ви откажа да го гледате. То е разбираемо, аз самата нямаше да отида, ако не беше превърналият се вече в твърде любим актьор Райън Гослинг.
И установявам все повече, колко приятно усещане е, да знаеш, че има актьори които не участват никога случайно в продукция, и няма да те разочароват, какъвто и да е филмът.
А той беше.... особен. От начало до край. Първи пример- бихте ли очаквали от филм, разиграващ се главно в Ню Йоркско гето да бъде просмукан от начало до край не от някакъв рап бийт, а от пост рок първа класа? Бихте ли очаквали цитат от една реч свързана с израза "By any means necessary"? е, аз не я очаквах, но това се дължи повече на невежеството ми и лековатостта с която никога не я погледнах в гугъл :) нищо, полезно е и на мен по някога да ми се преподава урок.
А самият филм... (за да не се отплесвам, колкото и да ми е трудно в момента) е инди продукция от 2006та, на която са и трябвали две (?!) години за да преплува океана, което не че я прави не-актуална или нещо, просто е тъжно да получаваш такива хубави неща винаги със закъснение. От една страна можеш да се опиташ да не обръщаш внимание на всички умело употребени похвати, и фотографски, и технически, и актьорски и да се опиташ просто да навлезеш в историята. Но е трудно, адски трудно да отречеш осъзнатата гениалност на толкова неща. Студените безмълвни кадри с топлата светлина. Опитите на главния герой да избягва въпроси с усмивка. Умело използваната ирония спрямо всяко клише, в което филмът можеше да се удави. Също е много лесно когато опиташ да направиш тих филм, просмукан с такава музика и почти минималистичен диалог, да подразниш зрителя си, ако не знаеш какво правиш. Но тези хора тук са знаели. Нито за миг нямаш усещането, че историята може да се разпадне на съставните си части. Не-случването се превръща в главен герой който съпътства учителят и ученичката му (а кой кой ли е за другия?) през цялото време, почти неизбежно, с плътно неумолимо присъствие. И въпреки всичко, филмът не е отчаян. Няма и твърде лесен хепи енд- развиването на характерите отнема време, отнема случването на неща, които не можеш просто да напишеш в сценарии, защото звучат хубаво и оптимистично. И нечовешки силният момент тъкмо преди краят, музиката разтапяйки съзнанието ти....смазва. И преражда. Ако се нуждаеш от това. Евентуално.

И не, филмът не е за пропаднал наркоман. Не е за сдухан идеалист с глупави опити да се справя с ежедневието си. Не е за чернокожа хлапачка, опитваща се да си намери място там където не иска да отива. Не е за обречеността на самотните хора сред другите.

Филмът е за теб. Ще видиш.

LInk

2008-06-16T18:43:00.000-07:00

сърфирам си аз на горе на долу, кликам разни линкчета, и във връзка с една от най- големите филмови катастрофи на годината- Любов по Време на Холера (може и други да е имало, но при тази трейлърът обещаваше достатъчно много, че разочарованието да е огромно)- гледам аз следното информативно изречение, което ме хвръли в тих смут и настъпващ ужас-

"Лично мое мнение е, че режисьорът [на Любов по време на холера] Майк Нюъл (Четири сватби и едно погребение, Дони Браско, Усмивката на Мона Лиза), явно доста се е бъгнал от заснемането на Хари Потър и огнения бокал, като се надявам това да не е тенденция и да се справи успешно с филмирането на Принцът на Персия."

боже опази....

Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull

2008-06-06T06:22:00.000-07:00

Director: Steven Spielberg

Writers (WGA): David Koepp (screenplay)
George Lucas (story)

Genre: Action | Adventure

That Hat...

На мен пък ми хареса :Р

Не чух едно добро мнение за горкичкия Инди 4, по- скоро хората се престараха да го плюят, да се ядосват какво огромно разочарование е, аууу драма, това щеше да е толкова по- хубав филм ако еди какво си. Което от моя гледна точка си е направо странно. Да, Индиана Джоунс Е класика- но точно толкова колкото Пиратите станаха класика от днес до утре- не защото са великите филми, толкова уникални и възхитителни, а заради самите теми- пирати и търсачи на отдавна загубени съкровища- е какво по- приключенско и по- любимо имат хората от това :) Гледала съм и останалите три части, макар и не на кино и нямам никакъв спомен никой от филмите да е блестял с невероятния сценарии, уникално непредвидимата история или кой знае какво друго, винаги си е било просто удоволствие да слушаш бисерите на Инди на всяка крачка, да се усмихваш на забавните моменти, да се катериш по стола когато аха да го нападне нещо страшно изскочило от някоя пещера- от една страна ти е пределно ясно, че изненади няма да има и хепи енда си е автоматично програмиран, но пък след като вече си се съгласил да го гледаш, значи и реплики от рода на- е, ама то беше ясно, или ама тая сцена сега много бутафорна и нереалистична- са вече излишни. На дядо ви Джоунс всяко клише му е позволено. Той е сигурно последният кино герой който може да употребява каквито си поиска стандартни реплики и не бих му се разсърдила- даже са си чаровни до някъде. Спомням си колко си умрях от кеф на Shoot 'em up- да, филмът използва всяко възможно клише за което човек може да се сети, всичко е вече-видяно- но пък толкова сладурско и осъзнато приложено, че абсурдността на ситуацията е прави най- логичното нещо на света.
Същата работа и тук- взех си огромен пакет пуканки, опънах си крачетата, и съм се смяла на всяка глупава реплика и всяко намигване към старите неща. Това не е филм към който съм имала някакви огромни очаквания да бъде шедьовър, беше ясно че старата формула ще бъде поотупана от прахта и употребена още веднъж, а пък и ми се удаде възможността да гледам бясното преследване на кино-екран, което само по себе си си беше забава.
Шиа Беоулф (май му написах грешно фамилията, ама то лесно ли е...) също изгради шеметен характер. Само Кейт малко ми куцаше в ролята на лошата, ама може пък и нарочно да е- все пак едно време нали всички лоши бяха наивни и тъпи- тя е останала вярна на тоя стандарт в случая.

Като цяло, забавата поне за мен беше пълна, не ми е било скучно, даже напротив, толкова наивно-сладко беше построена цялата вселена пак, че си беше нещо като среща тип "усмивки от старите ленти". И това е окей. Не виждам причина защо им е на всички да се цупят какво можело, какво не можело, как всичко се е провалило и тн. Хей, хора, осъзнайте се, това е спилбърг- човекът има реноме да поддържа, няма пък с възрастта да изневери на кхм, стила си я ;)

Sex and the City

2008-06-01T12:11:00.000-07:00

Director: Michael Patrick King

Writers (WGA): Michael Patrick King (written by)
Candace Bushnell (characters from the book)

Genre: Comedy | Romance

Tagline: Get Carried Away.

Съществуват само няколко сериала на този свят постигали и изобщо били в състояние да доведат до истинска масова истерия- Twin Peaks, The X-Files, ER, Desperate Houswives, House, Futurama, CSI, 24. Примерно. Сериали, които по някакъв значим начин развиваха истории, които човек да следи с абсолютен кеф, без да се появи нито грам гузна съвест за това, че все още става дума за телевизия. Сигурно има и други. Все пак, всеки си има предпочитанията, да не говорим, че тепърва предстоят още няколко потенциални класики- визирам Californication, не съм ви надула главата за него, само защото ето тук има по- доброто ревю към него :)

И разбира се, има Sex and the City.
Сериал, за който единствената правилна дума е истерия- в Ню Йорк от давна вече не може да бъде заснета серия без публика от стотици пищящи и ръкопляскащи хора, всеки път когато се чуе думата Cut. Като се сетя какво е било покрай филмът пък и лошо ми стана...
Направата на пълнометражен филм, който да последва успешната серия си беше почти неизбежно, ок, с това можем да се примирим. Не знам обаче дали беше задължително филмът да се получи такава катастрофа във всяко отношение. Все пак от първите сезони имам някакви спомени за остроумен диалог, разни забавни ситуации, и какви ли не дребни неща които може и да са ме накарали да продължа да гледам сериала поне известно време.
Докато филмът, освен едно великолепно модно шоу, и познатите физиономии, нямаше нищо, ама абсолютно нищо друго което да може да предложи. Персонажите бяха прекалено заети да пищят и да повтарят OMG по- често от всяка друга реплика. А, и да сменят рокли разбира се :) Не, че имам нещо против де.- нагледахме се на всякакви модни красоти, ама това по никакъв начин не може да оправдае загубените 3 часа в кино салона. ТРИ. часа.
А уж стачките на сценаристите в Холивуд приключиха преди месеци??

Iron Man

2008-05-22T17:01:00.000-07:00

Director: Jon Favreau

Writers (WGA): Mark Fergus (screenplay) &
Hawk Ostby (screenplay)

Genre: Action | Adventure | Drama | Sci-Fi | Thriller

Tagline: Superheroes are not born. They're made.

Свидетели сме на началото на нова ера. В един жанр, преживяващ възход от няколко години на сам- този с екранизациите на редици комикси постигнали вече култов статус на хартия. А такива- колкото поискате, още доста тепърва предстоят.
И тези филмчета си имаха разработена схема, по която да се движат- всичко си вървеше по план- явява се нашия пич, евентуално сдухан аутсайдер, но с развито чуство за дълг, справедливост и тн, сещате се. Към десетата минута даряваме нашия сладур със свръхестествени сили, той навлича някакво цветно костюмче и се почва мелето в битката с лошите.
За щастие, продуценти и отговорници се усетиха, че една и съща формула не може да бъде повтаряна n- пъти без да предизвика непоносима скука. Нещо, което примерно никой в съседния жанр "Приказки/фентъзи" още не е загрял. Златният компас, The Spiderwick Chronicles, предстоящата Нарния- са си предвидими катастрофи.
За сметка на това обаче- вече бавно (и славно) настъпващото Superheroes- лято те кара доволно да потриваш ръце. Милите ни герои търпят забележителна метаморфоза- вече не става дума за добродушните двуизмерни симпатяги с кристално ясна представа кое е добро и кое лошо, борещи се срещу Злото на всяка цена. Вместо това на лице са много по- комплексни личности, с доста по- сложен вътрешен свят от очакваното. От една страна това е възможно заради самото естество на предстоящите комиксови филмчета, от друга- се дължи и на сериозно подплътените характери- чрез актьори от съвсем друг калибър, както и толкова необичайни за ролите на супер герои, че един от тях дори по сценарии възкликва- "I'm just not the hero type, clearly. With this laundry list of character defects, mistakes I've made - largely...public....". Но стига толкова въведения, да си дойдем на думата :)
говорим си за предстоящите The Incredible Hulk с Еdwart Norton(!) в главната роля, The Dark Knight с вероятно и по обясними причини най- запомнящата се роля на Хийт Леджър, както и Iron Man, явяващ се (евентуален) ренесанс за филмовата кариера на Robеrt Downey Jr.
Последният was proudly presented в началото на месеца на широката публика, и до сега основно събира овации. Аз няма да съм изключение, като се има пред вид, че тоя филм приповдигна нивата ми на ентусиазъм до там, че да го гледам 3 (три) пъти на кино и да се размазвам от кеф всеки път :)
Позитивната оценка не се дължи на силно оригинален сценарии, впечатляваща история, дълбока философия, невиждани гледки или нещо от сорта. Дължи се на запомнящи се характери- такива, които с кеф би гледал още поне няколко часа, както един пич се изрази- първата ти реакция излизайки от кино салона е нещо от сорта на- God, I want to see that movie again.

Дауни Джр. се оказва, макар и да не му личи на пръв поглед- като създаден за ролята. Без егоцентричното му нахакано изпълнение, половината чар на лентата щеше да е отишъл на кино :) Колкото ми беше трудно в началото да си го представя като главния герой (който е гледал/чел комикса си знае..), толкова в момента ми е трудно да си го представя иначе..Не откривам топлата вода, ако ви кажа, че тоя пич е един от по- добрите актьори на нашето време. И все пак, рядко му се е удавала такава възможност да блесне с роля, в която да му е позволено да е толкова арогантен, само-уверен/влюбен/доволен колкото тук и да има генералното право да ви натяква във всяка свободна секунда гениалността си. Направо мечта :) Да не говорим, че никога през живота си не е изглеждал ТОЛКОВА добре...*сигх*

Гуинет Полтроу в поддържащата роля- колкото и изобщо да не я обичам, няма как да не и се признае професионализма във всеки проект с който се захваща- впрочем, тя се е съгласила да участва само и само за да работи в екип с Robert Downey Jr. и Terrence Howard- и партийката на тримата действително функционира- просто им личи какво удоволствие им е доставила работата по филма, това им личи и по време на промоцията из цяла Европа- в утубе може да бъде намерено безумно смешно клипче-интервю в което Дауни обяснява на италиански журналисти как е приятно разнообразие веднъж да отиде да им говори за филм който и него го кефи и да не му се налага да слуша неща от рода на- "ама мистерр дауни, защо се снимате само в скапани филми, няма ли да направите на края нещо дето да става за гледане??"

Маниаците на тема техника пък, както и всякакъв вид метални играчки за възрастни, самолети (някой ако познае какъв модел е частния джет на тони старк...?), колички (хей, дори фантомът ;)))), за самият костюм на IronMan пък да не ви говоря- ще си умрат от удоволствие- има от всичко и по много. CGI- графиките са пестени, за сметка на действително построените костюми и джаджи- респект за което, но те пичовете си казаха- Many thanks to "Transformers" for showing us what's possible.
Едно от многото приятни неща се оказва и музикалният съпровод- връчен в ръцете на Hans Zimmer и Ramin Djawadi(Blade ost), обогатен с песнички на AC/DC, Black Sabbath и Audioslave, както и с колкото се може повече китари, само допълва удоволствието за да го доведе до цялост.
а, и ТОВА Аudi *in love*

Ironman се очаква да бъде първия от 10 филма продуцирани изцяло със средствата, одобрението и разрешението officially to rock you out на Marvel, този път без големи продуцентски фирми които да показват посоката- което изобщо направи възможно споменатите готини моменти от филма. и (за сега поне) води само до огромни благодарности от страна на фенове, критици и удовлетворени зрители :)

С чиста съвест мога да кажа, че Ironman си беше абсолютен дестилиран кино-кеф, заслужаващ голяма порция пуканки, и носещ максимално добро/подобрено след това- настроение. И това всичките три пъти.

Ако и предстоящите филми го дават в същия дух, ни очаква едно хубаво лято...

Ирония на съдбата?

2008-05-21T07:08:00.000-07:00

Първите тестови гледания на Batman: The Dark Knight минаха. Реакцията след тях, при голяма част от публиката е била една- шок. Причината- наличието на сцена, в която Хийт Леджър, в ролята на Жокера се представя за мъртъв и се затваря в ковчег.
Сцената ще бъде изрязана от официалната версия която ще тръгне по кината.

Snatch!

2008-05-18T07:48:00.000-07:00

Director:
Guy Ritchie

Writers:
Guy Ritchie

Release Date:
22 March 2001 (Germany)

Genre:
Comedy | Crime | Thriller

Tagline:
Stealin' Stones and Breakin' Bones

Трудно е човек да бъде обективен по отношение на "Гепи". Филмът е такъв, че или го харесваш или го смяташ за пълна безмислица. В първия случай си даваш труда да напишеш нещо по темата, за да се опиташ да привлечеш почитатели, а във втория - се чудиш какво намират толкова хората в тази боза, че чак сядат да пишат възхвални слова в нейна полза. Отнесох се и забравих да спомена, че си говорим за комедия.

Първото нещо, което ми хрумва е, че "Гепи" няма значим сюжет, нито пък има някаква поука. Главният герой не се влюбва и (в последствие оженва за) в красиво и умно момиче, което има проклето семейство, като през цялото време бедничкият херой се опитва да не сгафи пред баща и. В края на този сценарий всеки е научил по нещо и разбира себе си и другите по-добре. Просветлени се чувстват не само действащите лица, а и зрителите, които си отиват към къщи с идеята, че трябва да прощават по-често на тъщите си дребните прегрешения.

При все, че филмът е английски, ако сте почитатели на Шекспировите остроумни диалози, то "Гепи" няма да ви хареса. Диалогът не е извисен, езикът е уличен. По по-цензурираните телевизионни канали, го пускат след 12, тъй щото да не се развращава младежта и да не се дразнят консерваторите.

Май само насилието остана - с нищо необосновано, на моменти изобретателно и твърде описателно (пряко визирам един монолог на едно от действащите лица - Тухлата). Хората със слаби нерви не са в състояние да преминат отвъд тази подробност и да се насладят на абсурдността на филма с пълна сила. По никакъв начин не ги виня за последното.

За десерт останаха само хубавите неща.

Не знам колко филма е сътворил Гай Ричи, аз съм гледал три - "Sweapt away", "Lock, Stock and Two Smoking Barrels" и "Гепи". И в трите изброени има много силни образи. Обикновено това са представители на различни етноси, които по някакво стечение на обстоятелствата волю-неволю се оказват забъркани в някакво събитие. До един много характерни. Както много уместно наскоро Цонко отбеляза, очевидно таланта на Гай Ричи се състои в това да напасва по уникален начин образите от сценария с тези на актьорите, които играят във филмите му. "Гепи" не прави изключение от правилото. В допълнение всеки от героите си идва със собствена разновидност на Шекспировата реч - цигански английски, руски английски, негърски английски, американски английски, кокни и т.н. За почитателите на езика, отделянето на време за гледане в оригинал е просто задължително. Незабравимо преживяване! А разпознаването на отделните думи изфъфлени от устата на Мики О'Нийл (Брад Пит) е предизвикателство, пред което Херкулесовите задачки направо бледнеят.

Особено възхищение буди цинизмът, с който Съдбата подмята героите във филма. Последните нито за миг не се отказват от преследването на поставената цел, дори и ако постигането е свързано с "отварянето на куче". При последното изпитание Тони-Куршуменият зъб (Вини Джоунс) не издържа - проява на слабост, която минута по-късно му костваше живота. Цинизмът не е самоцел. Поне върху мен има добър терапевтичен ефект всеки път, когато го гледам.

Като особено силна черта, едновременно допринасяща, както за смешното във филма, така и за възпитанието на младото поколение в расова търпимост, отчитам и хуморът на расова основа. Преди някой да изроптае, че това е опасно, ще отсека - опасно е, когато е едностранчиво и най-вече, когато е насочено към една групичка хора. На всички им е ясно, че всеки етнос и народ си има слабости, но много филми отбягват зачекването на темата. "Гепи" е много приятно изключение. Нито един от гениалните образи не е пощаден от Гай Ричи - англичаните и тяхната обсебеност за пиене на чай, ze Germans, които по някакво стечение на обстоятелствата нямат представител във филма, и пълната им неспособност на сносно английско произношение, руснаците - с пълната безцеремонност а ла "има човек, има проблем" и несломим акцент, евреите и любовта им към парите, негрите и приятната им добрина и наивност, както и старанието им да изглеждат добре във всяко едно начинание, циганите с тяхната кичовщина и "близост с природата" и американците, за които не съществува друг свят освен щата, в който се намират и евентуално още останалите 51. Ефектът от това масово осмиване е, че всички раси стават по-равни от всякога.

Култов филм.

Обява? :)

2008-05-17T16:11:00.000-07:00

имам огромната молба ВСЕ НЯКОЙ да седне и да напише нещо за Requiem for a dream- не по детски/тийнейджърски емоционално, не и цинично-псуващ... някак, сериозно и от всички страни... моля!
визирам и определени хора, но понеже знам, че тях ги мързи безобразно, се обръщам към всички други ;)

хайде, ентусиастите да вдигнат ръчичка (плиииис, и не със среден пръст, все пак ;) )

El Laberinto del fauno

2008-05-16T20:10:00.000-07:00

Director: Guillermo del Toro

Writer: Guillermo del Toro (screenplay)

Genre: Drama | Fantasy | Thriller

Tagline: What happens when make-believe believes it's real?

Еми ебах му майката... не, че някога imdb- класациите са били особено представителни, ообаче... навъпреки всичко, не са особено много филмите издрапали 8,5 от 10... Листа от 68 награди също не е от най- често срещаните явления.. на което може да се коментира само с едно голямо КХМ.
Страшно се бях навила за тоя филм. Поради гадно стечение на обстоятелствата не можах да го гледам на кино, после пък разни кодеци не работеха за да се гледа вкъщи, но както и да е. Днес най- на края и до него стигнах. Ииии... хм. Гадна работа са това очакванията. Особено когато са ти разбудили апетита с толкова суперлативи, а собствената ти фантазия вече е разиграла най- невероятните картини, смесила е още поне пет други филма, вклчително и един много готин за Пинокио, един друг с Оберон и така на татък и вече си си представил кой- знае-какво. Еми мрън бе дееба :( Предполагам, че многото награди идват повечко от наистина на моменти потресаващите (особено за полираната публика по фестивали) военни, уонаби военни картини, сълзливата по испански семейна драма и супер симпатичната актриса в главната роля с големите очи...
И преди да съм изписала 10 страници с мрънмрънмръннеечестнопъкмрънмрънмрън, и всичко което ме издразни, просто да си кажа, че най- много ме е яд и се връзвам за неща, на които им личи огромният потенциал за нещо прекрасно и той е разпилян и прахосан в името на това, да бъдат обслужени няколко "задължителни" аспекта за филм, който да бъде признат и възхвален.

Някой ако има да каже нещо хубаво, това тук може и да го изтрия.

Търси се екстрасенс.

2008-05-01T11:12:00.000-07:00

Това не е филм, който са давали по кината и който е оглавявал blockbuster класации. Така е, защото и в нашата държава всичко е тихомълком и скрито, макар и всички да го знаят, защото сме научени да мълчим и да си трайкаме, току виж и нас ни огрее.

Не, няма да ти е приятно да гледаш този филм. Няма да ти е приятно, особено ако все още помниш онези години, в които нищо не беше нормално, най- малко пък ние. А ние все още не сме нормални и май...май няма да бъдем.

Цинично е. Истината боли и то през всичките 89 минути, в които осъзнаваш, че комедията която живеем е всъщност трагедия и че всяка главна роля е всъщност статист, защото сме не хора, а марионетки, а "тази самодейна държава я закриваме още на пролет".

Не ми се говори, защото ми се повръща от целия сюжет, изпълнен с калта, в която живеем вече не 19, а 64, а може би и повече години. То не бе 9ти, не бе и 10ти, чак не ми се мисли какво ще го бъде на 11ти.

И все пак си заслужава. Людмил Станев е брилянтен в ролята си зад кадър, а Кръстю Лафазанов за пореден път доказва, че не случайно пълнеше театралните зали. Въргала е в апогея на ролята, която играе от 15 години и...сякаш точно с този връх тя умря. Искрено се моля да е така. Трябва да споменем също и Виктор Калев, който е непростимо талантлив, макар и да хаби себе си в телевизията(говоря за appearance-ът сега, а не във филма.)

И да...една добра продукция на БНТ. Може би защото е на 7 години. Добра е, защото е истинска и хапе брутално. Няма афиши и овации. Това е изкуство тип Гео. Експресионизъм. Всяко изкуство е експресионизъм.

пп много ми е приятно да видя един филм, в който има повече драматургия отколкото ефекти.

Le Scaphandre et le papillon

2008-04-18T18:24:00.000-07:00

Director: Julian Schnabel

Writers (WGA): Ronald Harwood (screenplay)
Jean-Dominique Bauby (novel)

Genre: Biography / Drama

Tagline: Let your imagination set you free

Колкото и да отлагам, някак си ми е ясно, че на практика нямам правото да продължа да пиша за нещо друго, каквото и да е, докато не ви разкажа за "Скафандърът и пеперудата". Не мога просто да заобиколя и да продължа нататък все едно този филм никога не ми се е случвал. Защото, за добро или лошо, случи се. На мен. И не винаги сме подготвени за подобни неща..

Историята на кратко разказва съдбата на главният редактор на френското списание "Elle"- Jean-Dominique Bauby. Жан Доминик живее в центъра на Париж, наслаждава се на всичко което животът има да му предложи, всичко ярко, крещящо, силно, забързано- докато един ден, като от нищото, не получава Инсулт. И то такъв, който обездвижва цялото му тяло, не просто движенията на крайниците, а наистина всичко, включае главата- вратът, лицето, гласът му е мъртъв.

Единственото движение на което още е способен, е затварянето и отварянето на клепача на едното око. Този човек, в това си състояние, е написал книга, автобиография на един живот в скафандър. Как по дяволите? Ами така- едно трепване с клепача за "Да", две трепвания за "Не". И табличка с азбуката, подредена по честота на буквите в езика-

Без да може да продума нито дума, намира начин за общуване с външния свят, който, макар и да му е коствал неимоверно много енергия, все пак се оказва успешен. До тук добре, сега най- логично човек може да предположи, че следва драматичната и сърцераздирателна история на един умиращ и парализиран болен- все пак, неизлечими болести са сигурно втората по любимост тема за всеки уважаван режисьор след ужасите на войната и евреите. Примерно. Да, но не. Този филм е всичко, наистина всичко друго, но не и драма. Все едно да търсите самосъжаление в книга на Ремарк. Да, смазва съзнанието ти и то така, че след това едно дълго време вътре е празно и много тихо. Така, че след това известно време забравяш да мигаш или да се огледаш за да видиш къде се намираш. Така, че за първи път от както ходя на кино, нито един единствен човек в препълнената зала не помръдна от мястото си след края, и то 15 минути. Някак си не намерихме начин да разкъсаме тишината. Да се опомним.
"Живей животът си така, като че ли всеки ден ти е последен"- това е една максима, която от прекалена употреба е станала празна и безсмислена- а пък в забързаността на ежедневието ни и като че ли прекалено неприложима. За това е и още по- прекрасно когато от време на време ни се напомни какво означава и защо все пак не бива да се забравя.
Не всеки болен е в състояние да напише книга, не всеки пишещ биография е в състояние да ти каже нещо важно с нея. Да не говорим пък колко още по- рядко ще се случи филмовата адаптация да придобие собствена величина, умело използваща всички средства които са предоставени на един режисьор с тази медия.
В случаят някак си всичко си е било на мястото. Точно. Правилно. Перфектно.
Самият образ на Жан Доминик, въпреки състоянието му, е толкова изпълнен с хумор, самоирония, остър цинизъм, любов към живота, жените, и всичко доставящо удоволствие, че е трудно докато той ви говори и разказва да сте дори тъжни, на моменти дори ви се иска съвсем искрено да се смеете с него. На моменти пък жестокостта на ситуацията удря с пълна сила, толкова невъобразима....
Особено пък както се случи при мен- аз изобщо нямах никаква представа какво се е случило с този човек- все пак историята се разказва в недалечното минало, всичко изглежда така, като че ли може да е било вчера, онзи ден, и все още следим ден след ден животът на човек, който се случва..сега. И, може би точно това поддържаше в мен през цялото време пламъкът и увереността на някаква непотушима надежда и вяра, че този човек разполага със силата да живее и да продължава да го прави, като че ли още цяла вечност от сега. Нито за момент дори нямаше усещане за обреченост. А съвсем напротив. Той свиква да се оправя в една съвсем нова за него ситуация и да бъде жив и истински, така както никога преди. По някога е необходима една такава трагедия, за да видиш.. сигурно.

Както и да е. Вече се отнасям малко в грешна посока и преплитам филмът и животът в една нишка. Но поне едно е сигурно. Тези два часа в киното ме промениха. Поне мъничко или може би мъничко повече. От месец на сам съзнанието ми отказва да се включи и да коментира, да синтезира видяното в думи и определения и да затвори страницата. Филмът продължава да работи в мен и не мисля, че скоро ще съм в състояние да си го спомням спокойно и безразлично. Няма начин. Аз видях през неговите очи. Което разбира се, ми напомня да спомена и колко важна част беше избраният подход за разказване на една такава история, който е меко казано...необичаен. Също така сбъднатата мечта на всеки фотограф любител на разфокусираните кадри, но това е съвсем отделна тема :) Важна е постигнатата чрез специфичната визия цел. Успешното предаване на една идея, която се промъква така, все едно винаги е била ваша. Изобщо, The Diving Bell and The Butterfly просто не е нещо, което може да бъде пропуснато или да мине покрай вас незабелязано. И веднъж видян, този филм не се забравя. Без депресии и сълзливи сценки, може би ще ви научи на нещо ценно- a lesson for life- буквално и всякак.

Paris, je t'aime!

2008-03-25T13:45:00.000-07:00

Directors: Olivier Assayas
Frédéric Auburtin

Writers: Tristan Carné (idea)
Emmanuel Benbihy (feature film concept and transitions)

Genre: Romance

Tagline: Stories of Love. From the City of Love.

Знам, че много хора изобщо не са разбрали за съществуването на този филм. Други пък съвсем не са му обърнали нужното внимание. Критиката пък въобще не го хареса, но като си представя очакванията им към големите имена забъркали се тук, няма какво да ги виня.
Е, това няма значение- филмът е прекрасен! Love actually примерно сравнен, защото е мъничко близък, може просто пасти да яде. "Париж, обичам те" разказва цели 16 истории от 16 квартала в Париж, всяка около 5 минути дълга, направени от любимите ви режисьори, с любимите ви актьори, както и с такива, които ако не са ви били любими до сега, то непременно ще станат. Като червен конец, който да свърже всичко се явява любовта- е, и Париж разбира се. Градът на любовта и любовта към него, любовта изобщо, както и във всичките и възможни форми и прояви. И то как само!
По някога просто си личи когато нещо е правено със страшно много въодушевление и вложена собствена емоция и ентусиазъм, подаден на зрителя почти като подарък. Начинът на разказване ще събуди любопитството ви. Ще ви е интересно какво става във всяка следваща минута, няма протяжно действие, непрекъснато се случва нещо ново, вниманието е изострено до максимум. Всяко от късометражните филмчета притежава собствен чар, и както се установи в последствие, на всеки, който го е гледал му е бил любим различен arrondicement, ама не ме карайте да го пиша правилно това ;) Но който и да ви хареса- след като сте гледали филма, един от първите ви пориви е да хукнете към Париж, ама то това няма как да е иначе май :)
Страшно много ме зарадва и последователността в която са подредени отделните истории- също нещо направено със страхотно внимание и много мисъл, така че да може и цялостната композиция да функционира. Тъкмо сте се разчуствали и вглъбили в размисли над това което току що сте преживели с героите, и в следващия момент всичко се обръща- ако сте били тъжни, ще се наложи да се разсмеете, ако сте били ядосани, ще бъдете успокоени и обратното. Въртележка, след която дори на вас ще ви е чудно как се сменят толкова емоции за толкова кратко време.

От самите филмчета пък запомнящи се остават на пример една от най- страхотните роли, която Натали Портман е правила в живота си изобщо, Жулиет Бинош с класа както никоя друга не я може, Братята Коен верни на стила си, любимите Жерард Депардиьо и Фани Ардант,или пък Уилиям Дефо като самотен каубой, както и още много, много други- дори най- непознатите лица тук притежават достатъчно характер и харизма, че да са достатъчна конкуренция на всяка холивудска звезда ангажирала се и тук.
А всяка от историите е толкова човечна, същевременно приказна, забавна, че си е удоволствие в чиста форма, и два часа в които дори не можете да си спомните, че светът от вън е сив или съществуващ в друга разновидност, освен тази, която ви се представя в момента. И най- хубавото е, че някак си има за всекиго по нещо. Някои от сюжетите няма да ви харесат толкова, други ще ви се стори, че специално за ваше удоволствие са били писани. Но за да не ви хареса, трябва много темерутщина и дебел пласт предубеждения, който да не успее да се разпадне най- късно по средата...
Отделно, в този град има толкова много магия, там някъде в музиката, във въздуха, в усмивките, в яркостта с която се преживява всичко, в начинът по който говорят тези хора за него, и му се обясняват в любов с всяка следваща сцена. На мен при първото гледане ми порастнаха криле, а пък уж не бях пила ред бул :))

Много ще ми е интересно който го гледа после да разкаже тук или другаде коя част му е била любима. Дерзайте ;)

Аз пък понеже съм добричка, ще ви дам линк към официалната страница, където можете да чуете целият саундтрак когато ви хареса ;)

http://www.parisjetaime-film.de/

И така като гледам, съвсем скоро ще ни трябва май отделен таг за Париж, но ще видим...

Corpse Bride

2008-03-23T16:32:00.000-07:00

Directors: Tim Burton
Mike Johnson

Writers: Tim Burton (characters) and
Carlos Grangel (characters)

Genre: Animation / Comedy / Drama / Family / Fantasy / Musical / Romance

Tagline: Loving You Is Like Loving The Dead

Така, какво да ви обяснявам, както виждате по- горе, обичайните заподозрени са на линия :) Ако може да се говори за типичен Бъртън- филм, то това тук би било олицетворението му. Прекрасната запомняща се визия, Дани Елфман е отговрен за песничките, Джони Деп в главната роля, Хелена Бонъм в главната женска, мдаа.. Резултатът просто няма с какво да ви изненада или разочарова- познатият хумор, познатите картинки, лица, познатата налудничавост, и очарователност. И все пак всяка минута си е кеф, особено за феновете които така или иначе едва ли са пропуснали и тая лента. Отделно от това имаме на лице интерпретирана стара руска приказка, и, понеже някои хора са леко манияци- сигурно възможно най- сложният начин по който може да бъде направен един филм изобщо. Ако от обясненията из нета по темата "Stop motion" съм разбрала правилно- то това е метод, при който взимате значи средно големи подвижни фигурки (ако примерно и от едно време пластелинените човечета в "Сънчо", и те така се движат) и за всеки следващ кадър ги местите съвсем по мъничко, и фигурките ви се движат в съответно построени за целта декори. Така, като гледате Corpse Bride и се опитате да си представите как минимална част от това което виждате е компютърна анимация, и ще ви стане ясно за какъв точно къртовски труд става дума. А си говорим за пълнометражен филм, нали. Не няколко минутна анимация.
По повода се сещам за един много сладък бисер относно работата по "Gangs of New York" на Скорсезе-
"19th-century New York was recreated on the lot of Cinecitta studios in Rome. When George Lucas visited the massive set, he reportedly turned to Martin Scorsese and said that sets like that can be done with computers now."
Та така.. не знам дали такава работа трябва да се приветсва или отрича... От една страна, това представлява влагането на маса пари, от друга, запазването на почти измиращи занаяти и прийоми..Вие преценете, аз мълчаливо се възхищавам, докато отделно една гузна съвест ме гони за това...
Колкото до самата история, на мен не ми се стори чак толкова внушителна или великолепна колкото най- близкото сравнение- The Nightmare before Christmas примерно, убедителна пък изобщо. Някак си не беше особено логично поведението на никой от героите, но пък изобщо целият филм разполага с толкова много собствен и уникален чар, че кой ли обръща внимание на такива неща.

A scanner darkly

2008-03-01T15:56:00.000-08:00

Director: Richard Linklater

Writers (WGA): Philip K. Dick (novel)
Richard Linklater (screenplay)

Genre: Animation / Crime / Drama / Mystery / Sci-Fi / Thriller

Tagline: What Does A Scanner See?

Въодушевлението ми спрямо този филм беше огромно. Още като разбрах за проекта заподскачах на едно място, че изобщо ще го има. И понеже датата на излизане се отлагаше и отлагаше до след много време, дори реших да си взема малката книжка на Филип Дик по която е направен филмът, и един вид да се подготвям. Историята има потенциал- заплетена е по безумен начин, както е и много типично за този автор (помните ли Minority Report? ами Next?) Да не говорим как любимата физиономия на Киану Риивс с онзи вече неотменен апатично- тъжен поглед те хипнотизира до не май къде. На всичкото от горе, в името на осъществяването на една определена идея, филмът е обработен анимационно, и то в последствие, което до колкото поне аз разбрах е общо взето сложен и пипкав процес, изискващ доста ентусиазъм и концентрирана работа. Ето малък пример за което:

Това всичкото е прекрасно, предизвика в мен и някакви свръх високи нива на фенщина без още да бях стигнала до гледането. И сега в последствие, не че беше разочароващ, напротив, даже бонбонски, само дето някак си не отговори на високите очаквания. Не съвсем. Не мога дори да кажа защо точно, но скенерът в крайна сметка ми се стори приятно- средностатистически, имайки пред вид как точно е разказана историята, май режисьорът е бил твърде заплеснат в допълнителните обработки и кастингът на мега звезди, че да обърне внимание и на разни други неща, дето не са съвсем за подценяване. Което пък е доста тъжно, особено при нещо такова- с доста сериозен потенциал. Съвсем постният сценарии пък съвсем не можа да ми оправи киселия вкус. И все пак, като за особен и специален експеримент, филмът си остава нещо много специално, просто е гадно, като знаеш че можеше и още много повече...Но все пак да не пропусна да спомена, че това е поредният филм в който можете да се убедите, че Робърт Дауни Джуниър е абсолютен пич!

No Country For Old Men

2008-02-29T16:39:00.000-08:00

Directors: Ethan Coen
Joel Coen

Writers (WGA): Joel Coen (screenplay) &
Ethan Coen (screenplay)

Genre: Crime / Drama / Thriller

Tagline: There Are No Clean Getaways.

Един технически перфектно изпълнен филм. Под технически да се разбира не само операторската работа, но също така и актьорите, режисура, атмосфера, изобщо изцяло впечатлението е позитивно. Всъщност, не се сещам на какъв точно тип човек филмът не би му харесал, просто има в правилната доза от всичко, балансът е запазен, не е необходима специална настройка за да бъде разбран. Препратките към останалите филми на братята Коен пък са също достатъчно много, че да има в известна степен продължаемост. Ммм, единственото което не ми хареса беше как братята си раздадоха всички интересни карти в началото, но пък може би и това си е било част от плана. Почти си се укротил идилично и на края пак ти се разбиват всички представи, че нещо изобщо може да бъде сигурно на този свят.
Колкото до режисьорската работа, може би не трябваше да гледам награждаването и...така през цялото време сега в главата ми бяха наглостта и арогантността на братлетата, може би до някъде съм я пренесла и върху усещането ми към видяното, как всичко тук е изпипано с една неимоверна сигурност, че всяка стъпка е била по верният път. (А може би наистина е била. Все повече имам усещането, как последните две години са приятното доказателство, че много хора са се научили как се снимат филми, чак постигнатото съвършенство е плашещо- а сега на къде?!)
И все пак, въпреки неоспоримите достойнства на лентата, при непрекъснатото директно сравнение между No country for old men и There will be blood- първият по никакъв начин не стига нивото на втория, за сметка на това пък There will be blood вероятно никога няма да постигне масовото одобрение на толкова много хора, колкото в момента боготворят No country for old men.

Но колкото и да съм пристрастна и да получавам пристъп само като си припомня самодоволните физиономии на Джоел и Итън, няма как да отрека, че филмът е и много, много по- добър от колкото някога съм си представяла, че може да бъде. Също така, не само Хавиер прави блестяща роля, всеки от персонажите е неимоверно важен, играе отредената си роля по перфектен начин, трудно ми е да си представя по- добри актьори които да се справят така, поставени в същата ситуация. Заслужени Оскари? 90 на 100- да.
Всъщност, колко пъти в тоя пост използвах думата перфектен? Чуствам се победена.

Michael Clayton

2008-02-28T17:31:00.000-08:00

Director: Tony Gilroy

Writer (WGA): Tony Gilroy (written by)

Genre: Drama / Thriller

Tagline: The Truth Can Be Adjusted

Филмът си струва. Отлепя се над средностатистическата политическа драма. Не защото блести с някаква невероятна оригиналност. Не и САМО заради играта на Джордж Клуни (Тилда Суинтън изобщо няма да я коментирам, наградиха я за една от най- слабите и и незначителни роли, тя сама се шашна горката). И тази история малко наподобява Syriana- по няколко показателя- Джордж Клуни в главната роля, заплетена история която за много зрители си остава неясна и мътна дори след края, и нашият герой е от много добрите и точни пичове, само дето няма къде да се докаже понеже се налага да работи зад кулисите, сиреч, разкъсван от вътрешни съмнения трябва да продължи да вярва в правотата си. Според мен обаче, Джордж Клуни придава на образа нещо страшно симпатично, и по някакъв начин важно. Да, човекът в последно време се е взел много на сериозно, даже се чудя дали някога пак ще го видим в някой образ не-наситен с толкова драматизъм, понеже частите за Дани Оушън свършиха, ама той дори и там беше емото на групата. Но сега сериозно, какво сме тръгнали да се оплакваме, човекът поне се е ориентирал в нещо което може добре.
Поради много приятно стечение на обстоятелствата, гледах първо Клейтън, веднага след това Vantage point- при нас преведен като "8 ъгъла на наблюдение" или нещо от сорта. Така имах възможността съвсем нагледно да видя как от една непретенциозна история(Michael Clayton), с малко добра работа, и правилните актьори може да стане невероятно затрогващ филм, каращ те поне за малко да станеш част от тази атмосфера, да се замислиш, да си напомниш сто неща за които затваряш очи всеки ден, и как от история с невероятен потенциал(Vantage Point), завързана по страхотен начин може да се получи абсолютната катастрофа, бавно но славно потъваща в дълбочините на посредствеността.

I'm not there

2008-02-27T08:18:00.000-08:00

Director:
Todd Haynes

Writers:
Todd Haynes
Oren Moverman

Genre:
Biography / Drama / Music

Plot Outline:
Ruminations on the life of Bob Dylan, where six characters embody a different aspect of the musician's life and work.

I'm not there е филм за живота и творчесвото на Bob Dylan, заснет по много интересн и още повече объркващ начин. Тъй, де, лентата не е от "лесните", не можеш просто да се отпуснеш на дивана с пакетче пуканки и да зяпаш. Или пък не е редно, знам ли. И въпреки това някъде на 3-тата минута вече си в историята, зяпаш екрана едно такова ококорено и не се замисляш за мазните, гадни пуканки. Зяпаш всеки отделно обмислен до съвършенство кадър и се хипнотизираш под звуците на любимата музика. Режисьорът Todd Haynes създава един фасетен образ на легендарния музикант, като превъплъщава в ролята му шестима различни актьори, между които и жена (Cate Blanchett, номация за оскар) и чернокожото момче Marcus Carl FRanklin.

Историята не е хронологически предадена, а напротив, в някакъв пълен безпорядък от случки, като парченца от пъзел, който ще се опитвате да сглобите през цялото време.

Филмът е всъщност едва ли не подарък за истинските фенове на Bob Dylan, които познават творчеството и живота му и ще успеят да го усетят истински. Въпреки това си остава безценна лента за всеки любител на киното, перфектно заснета и невероятно увлекателна.

Ще броим ли биографичните филми, които се сдобиха с номинации за Оскар тази година?

O и рядко добър постер!

Ok, след като три дни под реди си равя кратки бриифинги с кадри от филма, когато имам
свободна минутка, се връщам да кажа, че Кейт е просто ослепителна, невероятна и изобщо май най - добрият Боб Дилън от всичките тук :) Просто влезте в ю тюб, изберете си произволно негово интервю и вижте какво значи да се превъплътиш в някакъв образ.

by Flight of death:

Само да добавя, че се съгласявам с Ла по точката, че филмът е хипнотизиращ. Някъде четох, че при толкова объркана история като тази, е било страшно лесно тя да се разпадне на съставните си части, но за щастие това не се е случило, благодарение на умел монтаж, и една такава лекота с която персонажите са изиграни(не, превъплатени си е правилната дума), толкова различни и единни в същото време, че човек много бързо престава да си задава въпросът, ама как така шестима души може да са една и съща личност. Това става най- нормалното нещо на света, а и личност като тази на Боб Дилън май точно това изисква, иначе нещо щеше да липсва. ("А аз ще застрелям мислите си, сякаш съм някой друг, наблюдаващ от страни какво върша.") Кейт наистина е невероятна, да се отбележи и че чернокожото момче в началото беше страшно приятна изненада, а Ben Wishaw вече е окончателно вписан в графата любимци!

A вие обичате ли филми?

2008-02-27T07:02:00.000-08:00

Последните дни се зачетох там където не трябва. Но това е, оптимизмът ми по някога прекрачва границите на нормалното и се извисява там, където всъщност няма небеса.
Зачетох се из мненията на хора, гледали уж доста и разнообразни филми в последно време. Тук таме четох рецензии, критики на някои от много приятните изненади, но в крайна сметка, най- много сигурно в момента се говори за един филм- There will be blood. Хайде, моето мнение към него ще го разпростра другаде, това беше просто един от много поводи от последните дни да се ядосам, и то страхотно.
Знаачи, сега ще ми кажете, какво съм седнала да се връзвам на (уонаби)критици, то на тях това им е работата, да плюят на ляво и на дясно, да обясняват на всеки в полезрението си как: това и онова е боклук, ама-значи-такава-боза, смешно, отврат, леле, ужас просто, по- зле не можеше да бъде, и тн в тоя дух. Но по дяволите, това е отговорна работа. Първо, изобщо няма да разбера, за какво ти е да си отваряш устата и да избълваш сто думи, за нещо, което не ти е харесало, хей, никой не те задължава. Хем си загубил два часа от ценния си живот за да гледаш филма, после още три за да натикваш в главите на невежите каква безподобна глупост е било това. Хайде, всеки си има мнение, хубаво, като гледаш филми и филми, бил си подлъган да влезеш в киносалона и да си дадеш парите за нещо, от което много си очаквал- нормално да се ядосаш и да се оплачеш. Ама забелязвам една такава тенденция, че някои хора просто не се чустват достатъчно значими и велики ако не псуват по АБСОЛЮТНО ВСИЧКО. и то без грам интерес нещо като не им е харесало, защо аджеба, наистина ли тия, режисьор и сто души екип не са видяли каква очевадна глупост се снима там. Страшно много ми хареса мнението на един човек, който казваше как много хора вече не говорят за един филм, че не е по вкуса им, а че е пълен боклук. защо? защото на тях не им е харесал.Изобщо, ще продължа да се чудя, какъв е смисълът човек да прекарва видимо голяма част от безценното си време в гледане на филми, след като така или иначе всичко е скапано, нищо не струва. но всеки трябва да се старае да оправдава съществуването си все някак. явно. а защо пък ще седиш да гледаш филми, чиято тематика за теб не представлява никакъв интерес, остава мистерия. Изобщо, какво гледате когато гледате филм- историята, която ви се разкава, или блестяща възможност да разчлените нечия работа в съставните и части, възможност да я ударите по слабите места?? ама за какво? това е кино, ффс. малко уважение. спомнете си колко хубави неща каза джак никълсън на таз годишната церемония, беше съвсем сериозен. а за който не намира нищо умно да каже- еми, "аре мъучи малко", както е казал поета.

та така. а вие обичате ли филми?

Oscars 2008 Red carpet :)

2008-02-26T07:49:00.000-08:00

Oscars 2008

2008-02-25T21:02:00.000-08:00

Winners announced on Sunday, February 24th

Вече наричат раздаването на 80-тите награди на Академията "нощ на изненадите" :)

Преценете сами :)

Best Motion Picture of the Year - No Country for Old Men (2007):
Ethan Coen, Joel Coen, Scott Rudin

nominees: Atonement (2007), Juno (2007), Michael Clayton (2007), There Will Be Blood (2007).

No Country for Old Men се оказа звездата на вечерта с най - много статуетки. Което идва да ми напомни, че е крайно време да го гледам и да разбера за какво се вдига целият този шум.

Best Performance by an Actor in a Leading Role -Daniel Day-Lewis
for There Will Be Blood (2007)

nominees: George Clooney for Michael Clayton (2007), Johnny Depp for Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (2007), Tommy Lee Jones for In the Valley of Elah (2007), Viggo Mortensen for Eastern Promises (2007)

Трудно може да се каже, че съм разочарована, при положение, че не съм го гледала, но като верен фен аз си стисках палци на Джони. Догодина.

Best Performance by an Actress in a Leading Role - Marion Cotillard
for la vie en rose (2007)

nominees: Cate Blanchett for Elizabeth: The Golden Age (2007), Julie Christie for Away from Her (2006), Laura Linney for The Savages (2007), Ellen Page for Juno (2007)

Една от най - приятните изненади. Ако не се сещате от къде ви е познато това лице и защо ви е толкова симпатична, гледайте отново "Такси". Направи наистина невероятна роля в la vie en rose, трябва да й признаете, че не е никак леко да се изиграе Edith Piaf.
Макар че за атзи награда точно имах и две други фаворитки ( Ellen Page, Cate Blanchett), много искрено й се радвам. Ама то как да не й се радваш: you tube. Забележете как реагира Кейт, имам чувството, че вече беше готова да скочи и тя да я вземе, не вярвам чак така искрено съпричастна да е била към колежката си. Но явно са решили да не й дават два оскара за една и също роля, пък колкото и да заслужава и двата.

Best Performance by an Actor in a Supporting Role - Javier Bardem
for No Country for Old Men (2007)

nominees: Casey Affleck for The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford (2007), Philip Seymour Hoffman for Charlie Wilson's War (2007), Hal Holbrook for Into the Wild (2007), Tom Wilkinson for Michael Clayton (2007)

Best Performance by an Actress in a Supporting Role - Tilda Swinton
for Michael Clayton (2007)

nominees: Cate Blanchett for I'm Not There (2007), Ruby Dee for American Gangster (2007), Saoirse Ronan for Atonement (2007), Amy Ryanfor Gone Baby Gone (2007)

Добре, де, харесваме Tilda, но аз толкова много се надявах да дадат наградата на Saoirse Ronan, за която вече от месеци надувам главите на хората...

Best Achievement in Directing - Ethan Coen, Joel Coen for No Country for Old Men (2007)

nominees: Paul Thomas Anderson for There Will Be Blood (2007), Tony Gilroy for Michael Clayton (2007), Jason Reitman for Juno (2007), Julian Schnabel
for Scaphandre et le papillon, Le (2007)

Best Writing, Screenplay Written Directly for the Screen - Juno (2007): Diablo Cody

nominees: Lars and the Real Girl (2007): Nancy Oliver, Michael Clayton (2007): Tony Gilroy, Ratatouille (2007): Brad Bird, Jan Pinkava, Jim Capobianco, The Savages (2007): Tamara Jenkins

Diablo Cody е една от тези въпросни изненади. Бивша стриптизьорка на сцената на оскарите. От тук и приказката за "американската мечта" :)

Best Writing, Screenplay Based on Material Previously Produced or Published - No Country for Old Men (2007): Joel Coen, Ethan Coen

nominees: Atonement (2007): Christopher Hampton, Away from Her (2006): Sarah Polley, Scaphandre et le papillon, Le (2007): Ronald Harwood, There Will Be Blood (2007): Paul Thomas Anderson

Best Achievement in Cinematography - There Will Be Blood (2007): Robert Elswit

Best Achievement in Editing - The Bourne Ultimatum (2007): Christopher Rouse

Best Achievement in Art Direction - Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (2007): Dante Ferretti, Francesca Lo Schiavo

Една едничка само, което ни се струва ужасно нередно :/

Best Achievement in Costume Design - Elizabeth: The Golden Age (2007): Alexandra Byrne

И тук отново.

Best Achievement in Makeup - La vie en rose (2007): Didier Lavergne, Jan Archibald

Best Achievement in Music Written for Motion Pictures, Original Score - Atonement (2007): Dario Marianelli

Best Achievement in Music Written for Motion Pictures, Original Song - Once (2006): Glen Hansard, Markéta Irglová(“Falling Slowly” )

Best Achievement in Sound - The Bourne Ultimatum (2007): Scott Millan, David Parker, Kirk Francis

Best Achievement in Sound Editing -The Bourne Ultimatum (2007): Karen M. Baker, Per Hallberg

Best Achievement in Visual Effects - The Golden Compass (2007): Michael L. Fink, Bill Westenhofer, Ben Morris, Trevor Wood

Best Animated Feature Film of the Year - Ratatouille (2007): Brad Bird

Рататуи!!!

Best Foreign Language Film of the Year - Fälscher, Die (2007)(Austria)

Голямата гордост на австрийците, питате ли ме какво празнуване беше тук днес :) Първият оскар за австрийски филм в осемдесетгодишната история на наградите Оскар!

Best Documentary, Features -Taxi to the Dark Side (2007): Alex Gibney, Eva Orner

Забелязахте ли колко много европейци се мяркат пред погледа ви, само като скролнете по имената на наградените? Освен австрийския филм, тази година за пръв път награда получава и испански актьор - Javier Bardem.

There Will Be Blood

2008-02-25T16:18:00.000-08:00

Director: Paul Thomas Anderson

Writers (WGA): Paul Thomas Anderson (screenplay)
Upton Sinclair (novel)

Genre: Drama / Thriller

Tagline: When Ambition Meets Faith

За много хора Оскарът ще бъде причина да не го гледат. За много други ще бъде повод да го гледат и да се подпишат и те колко голям е филмът, колко велик, мастърпиис, и стоте там други неща, които се казаха за него. И няма и за миг да се замислят защо.
Аз много, много се надявам да има и достатъчно хора, които да го видят наистина. Извън определенията, извън похватите и техническият майсторлък. Всъщност, дори няма нужда да е извън тези неща, може би просто поглед отвъд тях, и към това, което целят, ефектът който постигат, ще е достатъчен. Изобщо функцията..
В последните дни ми се искаше да кажа много неща.. Сега се замислям, че голяма част от тях са свързани с гнева ми спрямо реакциите. И че ако се разгранича от негодуванието си, самият филм ме е оставил абсолютно без думи. Искам ли да кажа нещо? Имам ли какво да добавя? Имам ли право на това?
Не го гледайте. Вижте го. Някак си. Намерете начин. Когато се настаните в залата, забравете за времето. Оставете предразсъдъците или прехвалите отвън. Спестете си оценките, концентрирайте се. Празнотата на онази бездна ще дойде. Ще ви поглъне и само много старателно построено тесногръдие би могло да я спре.
Чак после може с удоволствие да почетете какво са видяли още умните хора в него, какво сте пропуснали. Но това е повече надслагване, от колкото необходимост.
А мен толкова ме е страх, че няма да ви хареса, че не смея да ви го препоръчам сега. Ще се опитам след 5 или 10 години когато сте чули от достатъчно хора, че филмът е величина сам по себе си, и не позволява никакви сравнения и категории, освен ако не са специално създадени за него. Никога до сега не бях гледала филм като този. Не мисля и че някога преди, е бил възможен.

А, и преди да забравя- подготвила съм си един от най- красивите моменти на тазгодишната оскарова церемония :))) И да, Джони или дори Клуни можеше и да спечелят непростено, просто да не бяха в една категория с Дей-Люис.

Sweeney Todd

2008-02-25T10:25:00.000-08:00

Director: Tim Burton

Writers (WGA): John Logan (screenplay)
Stephen Sondheim (musical)

Genre: Crime / Drama / Musical / Thriller

Tagline: Never Forget. Never Forgive.

Хей, Sweeney Todd e перфектен.

Сега да поясня. Феновете на Тим Бъртън просто грижливо си го подредиха в колекцията. Хейтърите започнаха да употребяват същите аргументи които редовно биват изваждани срещу Уди Алън примерно- повторяемост, нищо ново, оф, пак ли.- на които някой много хубавичко беше казал, че и най- лошият филм на Алън пак ще бъде сто класи над средностатистическото ниво на филмите, които редовно ни се предлагат.
Бръснарят, погледнат от страни, премерен с обективни средства, разбира се има своите проблеми. Да не ви казвам пък на мен колко трудно ми е да пиша в момента, и да се абстрахирам от фактът, че видях Суини, и в денят след него There will be blood (а ние дори мислехме да ги гледаме в един ден, добре че не направих тая глупост). Но ще се постарая да си спомня какво си мислех непосредствено след като излязох от залата.
Мислех си, как видях нещо много повече, от това което очаквах, а това винаги е хубаво. Не, номинацията на Джони за оскар не е просто дежурна. Не, взетата награда за Art Direction не е, защото трябваше да я дадат все на някой произволно.
Ако се чуствате задължени, ще намерите много точки, по които да критикувате поредната работа на Бъртън, а все някой ще ви подсети и за още. Но не е там въпросът. Приели сме чичко Тим за даденост на нашето време- и е много тъжно, ако някой вече си мисли, че тази визия, този изпипан до последен детайл неповторим стил е обичаен. Аз лично видях по- скоро постоянство и перфекционизъм, от колкото повтаряемост. Филмът е далеч от съвършен- но за мен е такъв сам за себе си, в цялост, в тази вселена, всичко си е на мястото, всяка дреболия е неотменна част от нея. Интересни персонажи също колкото искате. И хей! Алън Рикмън. Какво повече да иска човек :)
Единственото наистина притеснително е, че зрителят най- късно към средата на филма е приел като нещо съвсем естествено и нормално рязането на гърлата на "клиентите" на мистър Тодд, сготвянето им, свързаното забогатяване с тези "услуги". Изобщо, в един момент когато героинята на Хелена Бонъм Картър се размечтава за светлото бъдеще, абсурдността на ситуацията изкачва едни много високи стълби а вие сте я последвали без да се обръщате на зад и на долу... Ех, тия контрасти, ех тая преситеност. Но както и да е.
Сигурно е грешка да се гледа прекалено сериозно на филмът. Обаче със сигурност не е и съвсем честно, ако го отпишете и бутнете в графата с глупаво смешни бутафории. От долу има още.

(а пък ние чакаме Алиса...)

Control

2008-02-18T16:47:00.000-08:00

Director: Anton Corbijn

Writers: Deborah Curtis (autobiography "Touching from a Distance")
Matt Greenhalgh (writer)

Genre: Biography/Drama/Music

Only the good die young.

Сцената. Сцената те повлича със себе си. Прави те друг. Някой, който изглежда точно като теб, но не е. До този извод стига и Иън Къртис, вокалистата на (явно?) небезизвестните Joy Division. Ок, линчувайте ме сега, но в интерес на истината не ми се беше удавал повод да ги слушам преди това. Да, последните седмици си намерих песни и тн, но благодарение на филма.. А, както вече и аз с ръка на сърцето мога да потвърдя, тия сладури наистина са отговорни за звученето на една внушителна част от музиката, която слушам/е в момента. Като започнем с много любимите ми The Killers.
От една страна може да се очаква, че е сравнително ясно какво има да ви разкаже и покаже биографичен филм за музикант, чиято съдба е общоизвестна, краят му също. За мое огромно щастие това не е случаят тук. Филмът си е блестящ сам по себе си, един много, много красив пример до какво може да доведе смесицата от кино и музика. А именно, до нещо прекрасно, а и особено когато създателите му знаят какво вършат. Страхотна визия, перфектният актьор за главната роля, музика ала дъ килърс, и няколко гледни точки, така че да си избираш на коя страна да си, какво повече..

Спомням си, как преди няколко месеца се опитвах да гледам Velvet Goldmine-пак музикална биография, и то с тримата ми най- любими актьори в главните роли. По някаква причина някъде към 20тата минута умирах от скука вече и така и не го догледах, защото се изнервих. Тоест, дори с предначертан план, не се разбира от самосебе си, че филм-биография ще стане добър и такъв какъвто трябва. Докато този тук сам по себе си е великолепен. Дали заради вече толкова рядко вижданата добре изпипана черно-бяла визия, дали заради почти толкова харизматичната личност на Сам Райли, колкото тази на Иън, дали заради балансираната режисура (не, това не е поредното пълнометражно музикално клипче, пък.), но има нещо. И хората, изкупили всички места в киното, и то вече 3та или 4та седмица, не са някакви заблудени, или попаднали в грешният филм, също се съмнявам че всичките са били заклети фенове на Джой Дивижън. Аз сега ще си размахвам щастливо билетчето и ще си пея весело, че и аз бях щастлива да го гледам на кино!

И тази седмица ще се слуша вече е ясно какво :) Поздрав с Shadowplay- версия по избор :Р

Into the Wild

2008-02-17T16:07:00.000-08:00

Director: Sean Penn

Writers (WGA): Sean Penn (screenplay)
Jon Krakauer (book)

Genre: Adventure/Biography/Drama

Tagline: Your great adventure on Alaska

So I run and hide, start again with a brand new name...

E нямаше как да не ми направи впечатление. Kато изваден от книжка на Джек Лондон. Чета си аз ревютата за тая седмица и там пише- истинската история на някакъв пич който след завършване на университета раздава всичките си пари, изгаря остатъка, зарязва колата, семейството, всичко което притежава и се отправя на пътуване из цяла Америка, с едничка цел. Един ден да стигне Аляска- по негови думи- там където няма на къде повече, отвъд границите на всяка цивилизация, всяко общество, там където си ултимативно свободен. Втори проблясък- филмът е режисьорска работа на Шон Пен. Онзи Шон Пен който не може да си гледал 21 грама и да НЕ обожаваш. Каних се цяла седмица, сто души ми говориха, днес на пук на адския студ и какво ли не още, специално отидох да си го гледам. 2 часа и половина...пътешествие с един човек който много повече на теб самият ти задаваше въпроса ти какво по дяволите търсиш...
Разбира се...a star was born- поверили са главната роля на някаква тиини звездичка с бонбонско лице и усмивка толкова широка че да ти се иска да я прегазиш с камион. Ноо... току що и с този филм човека направи кариера.. просто невероятна роля.
На края толкова го обичаш, толкова те боли, че..
Беше си изпитание за нервите де, накъсано действие, много тихи моменти, 20тина реплики, половината заплетени цитати от книги на Толстой, Лондон и компания.. Визия като за стар роуд мууви.. Но на края си като ударен с талпа..
В трамвая за вкъщи си седях 20тина минути без изобщо да мигам, вперен поглед в една точка и само се питах какво ли още търся тук..

"So many people live within unhappy circumstances and yet will not take the initiative to change their situation because they are conditioned to a life of security, conformity, and conservatism, all of which may appear to give one peace of mind, but in reality nothing is more dangerous to the adventurous spirit within a man than a secure future. The very basic core of a man’s living spirit is his passion for adventure. The joy of life comes from our encounters with new experiences, and hence there is no greather joy than to have an endlessly changing horizon, for each day to have a new and different sun." -- Chris McCandless

Което не означава разбира се, че сега трябва да метнете раницата на гърба, и беж към първата безлюдна степ която ви се изпречи пред очите... Търсенето си е ваше, и е важно какво точно искате да намерите..

My Blueberry Nights

2008-02-14T14:59:00.000-08:00

Director: Wong Kar Wai

Writer: Wong Kar Wai (screenplay) &
Lawrence Block (screenplay)

Genre: Drama/Romance

Може би просто се зарадвах прекалено много на съществуването на нов филм на един за кратко станал любим режисьор. Може би преувеличавам. Може би филмът не е и на половина толкова прекрасен колкото аз си мисля. И все пак...
Колкото и заблудена душа да съм, и на въпреки честите посещения в киното, рядко един филм ми е харесвал ТОЛКОВА МНОГО. То е трудно да се опише с думи, но като че ли години трябваха за да погледне Вонг Кар Вай (на когото и до днес не знам кое от трите му е фамилия), над Америка такава, каквато рядко още ще я видите толкова перфектно инсценирана другаде, години трябваха Натали Портман да стане актрисата която е, години отне докато Джъд Лоу освен момчешка усмивка придоби и умора в очите, години отнеха докато Рейчъл Уайз се почуства достатъчно женствена и привлекателна, а Нора Джоунс написа такива великолепни песни.
Или може би...може би те изобщо не са такива. Просто са се оставили да попаднат в свят в който всичко е толкова случайно не-инсценирано, не?подправено. В град който никога не спи, никога не притихва, но стаява дъх, става по- тих от тишината, в името на една целувка, по- сладка, по- нежна, ванилена, с аромат на диви плодове, по- ценна от всичко за което се сещате.
А може би просто си въобразявам...

August Rush

2008-02-04T16:34:00.000-08:00

Director: Kirsten Sheridan

Writers (WGA): Nick Castle (screenplay) and James V. Hart (screenplay)

Genre: Drama/Music

Tagline: An incredible journey moving at the speed of sound.

На последък ми върви на музикални филми, то един повлечè, хареса ти, и айдее, всички други изведнъж са такива. То не бе Нора Джоунс да ми играе и шепне нежно в ухото, то не бе ирландска музика да образова хората дето дори 2004 пропуснаха да разберат кой е Деймиън Райс, сега като се доредя до лелеяно билетче за Control дето е изкупен вече трета седмица (?!?!?), ама нищо, всяко поколение си има идоли. А пък за I'm not there ще си взема екстра пакетче с носни кърпички, липсваш ми, Хиит :(

Но не за това говорех. Дори на фона на толкова много музикално/филмови събития в последните месец- два, този филм си остава специален. До толкова специален, че да го гледам три пъти на кино, съответно помъквайки всеки наличен кадър с малко свободно време; до там прекрасен, че на първата прожекция беше рев от край до край, капят си бавно сълзите и се стичат и правят локвички и мокри петна, а на мен не ми пука, нахилена като тиква, в едно от най- ненормално щастливите си състояния за всички времена. Сълзи от щастие и мъка едновременно, да, имало такива. Но тези факти за вас не говорят нищо, освен ако не ви е ясно, че филмите които са ме разплакали за последните 3-4 години се броят на пръстите на едната ми ръка, и че този е единственият на който не е имало една слъзливо драматична сценка на която да извади човек кърпичките. И все пак плаках от край до край, от първата до последната минута.
Беше музиката.
Беше щастието, че я има, че я има такава, че да направи от нас шепа лъчи, поне за двата часа време. Well, it's a marvelous night for a moondance.

Imogen Heap беше казала някъде си някога, че ако музиката ти не е в състояние да накара напълно непознат човек от улицата чувайки я, да застане на колене, да се заслуша и заплаче като малко дете, значи нищо не струва. И е права. Музиката не е просто ненатрапчив шум като да има нещо в бекграунда да бучи. И този филм е най- красивото доказателство за това.
За Джонатан Рийс Майърс и невероятната роля на малкият, добре де, вече не чак толкова малък Фреди Хаймор изобщо няма да ви говоря. Имахте цял Меч Пойнт и цял Чарли и Шоколадената Фабрика време да им се порадвате, сега вече са стари кучета на които се усмихваме весело, оо, радваме се да ви видим пак :) поздравяват се с нужното уважение, и си се кефят. Мисля, че Джонатан с кеф би му бил баща на това хлапе. Но когато гледате филма и тези два симпатични образа ви се набият на очи, ще си потърсите и сами всичко което ви интересува, в което не се съмнявам. И да, мързел съм, или може би просто се сещам колко често аз отварям досадни линкове.
Та така, подарете си два часа необезпокоявано щастие, и не ми казвайте, че и на вас не ви трябва :Р

Chaos

2008-01-30T17:14:00.000-08:00

Director:
Tony Giglio

Writer:
Tony Giglio (writer)

Genre:
Action / Crime / Drama / Thriller

Tagline:
When the system breaks down... someone is about to get rich.

За теорията на хаоса, която много ще ви напомня на моменти за ефекта на пеперудата, макар че имаме съвсем различен тип филм пред себе си. Та освен удоволствието да гледаш мъжкарското перчене на Jason Statham, преследванията и експлоизиите, задължителни за всеки уважаващ себе си трилър и полицейският жаргон, имаме на лице и невероятно готин край, но няма да ви го издавам.

основният мотив на филма всъщност не е теорията на хаоса, тя дори е по - скоро закачка - да се помъчиш да откриеш всички пипала на един перфектен план. Всъщност се оказва, че през цялото време филмът се е въртял около отмъщението. сладко отмъщение, трябва да призная :)

Лентата всъщност не е нещо ново и невиждано в жанра, но мога да ви уверя, няма да остане
нечута и невиждана. Просто е от типа филми, които винаги имат публика. Но не е посредствен, в никакъв случай не казвам това! Индустрията бъла тонове добри кримита и това е просто поредното. И все пак за любителите на филми от типа "Умирай трудно" с готиния good guy, невероятно секси в изцапан бял потник (в случая мърлявата дрешка беше фанелка с къс ръкав, но вие вече ми следите мисълта) и безбройните завръзки - не трябва да го пропускате.

Има всички клишета от полицейските трилъри - корумпираните ченгета, мъртвия партньор, таткото полицай, умрял без да види как синът му расте и тръгва по неговия път... Но всичко е добре изпипано и не е досадно.

Coyote Ugly

2008-01-30T04:42:00.000-08:00

Director: David McNally

Writer (WGA): Gina Wendkos (written by)

Genre: Comedy / Drama / Romance / Music

Tagline: The Party Never Ends.

by Flight of death:

Един абсолютно свеж филм, като си спомня на колко години бях като го гледах, даже можем да кажем "детска радост"
За сбъднатите мечти, самочуствието, красивите усмивки и привлекателността на пътищата отвеждащи те на съвсем нови места.

Ако и до сега не сте го гледали, само губите, най- вече двата часа добре прекарано време в компанията на доста готини мадами, които и са достатъчно, че да може да има "за всеки по нещо"
Даже сладурът в който главната ни героиня се влюби май имаше сладка усмивка. Изобщо, музика, купон, забавление без разни досадни плоскости, и тук таме форматът на модерна приказка. Ах, този Ню Йорк :)
А, да. И хич да не се подценява, много моля.

Juno

2008-01-29T15:38:00.000-08:00

Director:
Jason Reitman

Writer:
Diablo Cody (written by)

Genre:
Comedy / Drama

Tagline:
A comedy about growing up... and the bumps along the way.

Няма да ви разказвам историята, от страх да не разваля малките изненадващи моменти. От друга страна разбирам, че ще схванете намеците в поста по - надолу едва след като го гледате на свой ред, но ще си го позволя.

Емоционален, сладко - горчив. И наистина, малко нереален, но докато го гледаш си мислиш, че така трябва да бъде. Не е необходимо всеки елемент да си е на мястото, за а получиш добра история. Някак си филм за бременно 16 годишно момиче и перфектното семейство, което гние от вътре все пак може да свърши щастливо. И да те научи на някой неща.
Че не винаги възрастните са по - разумни и по - зрели и че едно малко момиче може да разбира любовта, отговорностите пред семейството, човешкия живот много по - добре от един женен, "порастнал" мъж.

Джуно те грабва от началото - странното име, пиперливия език и мисленето на доста по -
голям човек...

През цялото време се страхувах, че някой скапан край ще ми развали удоволствието от целия филм, нямаше да се случва за пръв път. Но гласувам с всичките си крайници за този. Нито с твърде много захар, нито разочароващо недовършен, нито твърде
песимистичен.

Anyway.

Чудесна актьорска игра и забавен диалог. Саундтракът (indie folk punk) е подбиран явно много внимателно и звучи почти през цялото време, просто като перфектният завършващ елемент и е идея на EllenPage (Джуно), което може би обяснява защо й е паснал толкова добре.

Jason Reitman (director) : “At one point, I asked Ellen Page before we started shooting, ‘what do you think Juno listens to?’ And she said ‘The Moldy Peaches’. She went on my computer, played the songs, and I fell in love with it. Diablo and I discussed putting a Moldy Peaches song in it where the characters would sing to each other. I got in touch with Kimya Dawson of The Moldy Peaches and she started sending me her work, which was beautiful, and that became a lot of the soundtrack.”

Juno MacGuff: I need to know that it's possible that two people can stay happy together forever.

А коя е Ellen Page? Не спрях да се чудя през цялото време къде съм я виждала и как съм могла да пропусна такъв талант. Оказа се, че за хлапе има впечатляващо дълга филмография, но от филмите й съм чувала много малко и само един съм гледала - Х - Men. Иначе и играла и момичето от HardCandy, за който сполучих много противоречиви мнения, но така и не успях да гледам. Мисля, че чарът й е в това, че тя наистина НЕ Е просто красиво момиче, което са префасонирали за ролята - има обикновено, не много запомнящо се лице и леко пълничка фигура, затова пък компенсира факта, че задникът й няма да бъде запомнен forever с доста добра игра.

by Flight of death:

еми не знам какво друго да ви кажа, освен че се присъединявам към фен- клуба на тоя филм и гласувам за него с всички лапи. Остроумен, забавен, истински, невероятна Елън Пейдж, и да, наистина на моменти е малко нереален, това, че 16 годишна девойка може да ви ги говори тия неща още повече, но както и Ла вече каза, така трябва да бъде, някак си. Всичко си е на мястото, всичко е точно, и това ще си остане един от най- готините филми за последната година изобщо. Грабва те, стопля те, зашеметява те, преди даже да си се усетил от къде се е взел този ентусиазъм :)
Музиката ще ви хареса едва след като го гледате, поне с мен беше така де, иначе е малко странна, но след като ви е усмихнала във филма е просто перфектното оправяне на всяко мрачно настроение :)
До колкото разбрах в щатите вече вилнее абсолютната Джуно- мания. и да ви кажа, с право :Р

*I like my new bunny suit. When I wear it I feel cute! :P*

Once

2008-01-28T20:56:00.000-08:00

Director:John Carney

Writer:John Carney (writer)

Genre: Drama / Music / Romance

Tagline: How often do you find the right person?

Продължавам си историята с музикалните филми тази година, явно все на такива ми върви в последно време, и ще продължава. Което е само за моя радост разбира се, особено когато и музиката е такава, че с удоволствие да я слушаш поне два часа.

Оnce е една такава мъничка тиха продукция, която по някаква причина предизвика фурор по всички възможни фестивали, не остана критик който да не заяви прехласнат и възхитен как това е може би най- добрият музикален филм правен някога. Хм, е моят коментар.
Да, филмчето е бонбон, прекрасна музика, ненатрапчиви картини или диалози, музиката те води, събира героите, музиката живее животите им, или те нея, има я тази прекрасна енергия която ти казва че всичко е възможно, макар и в един много сив и ужасен свят. Да, филмът се осмелява да ви представи Ирландия такава, каквато няма да я видите в нито една пощенска картичка. Истинска, близка, с ежедневните си трагедии, обикновенните хора, живеещи обикновенните си животи, но все пак не забравяйки да мечтаят. Това всичко е много хубаво и приятно, а музиката, ах, музиката..
Но и това не помогна филмът да ме възхити невероятно много. Даже престореният (да, даже преувеличен в името на драмата) реализъм на моменти дразнеше. Но пък от друга страна, всички си знаем, разочарованието е нещо, което се поражда от определени очаквания които не биват оправдани. Аз може би очаквах нещо друго, нещо велико, нещо поне на половина толкова прекрасно колкото останалите музикални филми за тази година, и тук вече със засилка мога да се разпростра по разни теми за киното, целите му, и публиката, но хайде, друг път.

Филмчето за мен беше приятно, несъмнено с много достойнства, великолепна и емоционално наситена музика, но безразмерно високата/завишената му оценка ми се стори малко обидна на фона на прекалено добрите други филми, с които този имаше да се мери.

In the mood for love

2008-01-28T18:31:00.000-08:00

Original Name: Fa yeung nin wa

Director: Kar Wai Wong

Writer: Kar Wai Wong

Genre: Drama/Romance

Tagline: Feel the heat, keep the feeling burning, let the sensation explode.

Не ми е лесно да ви разказвам за Любимото Ми Настроение. Никак. Търся думи, вече с дни, и не намирам, защото знам, че няма. A може би просто правилните се крият от мен. Този филм е изжияване, цяло, истинско, живо, пълно с толкова цвят, движение, картини, които се впечатват в съзнанието без да могат да бъдат забравени. Също така знам, че следващите два филма на Wong Kar Wai нямаше и на половина да ми харесат толкова, ако го нямаше този.
Историята? Предлагам ви, да я оставим на мира, ще ви достави удоволствие сами да си я сглобявате парченце по парченце, кое, къде, как, защо, кога. Не искам да ви отнемам приятната занимавка с това, или размишленията с коя ли рокля беше облечена ТЯ последният път.
Да ви разкажа за музиката? Трудно ще ми е да се сетя за друг филм, в който така да съм се наслаждавала над подбрания музикален съпоровод. Ненатрапчиво, в началото може би все още неестествено, бавничко и на пръсти се промъква във всяка сцена. След това така се сгушва там, че ще ви е трудно да си представите някаква друга музика в този момент.
Но може би,стига да ви разкажа за Атмосферата. За това странно усещане, което полепва по вас, като вече отиващ си спомен, още докато се случва (или пък изобщо не?) за бърза въртележка от много цветове и емоции, от която поне на мен към края никак не ми се слизаше. Моят свят е сив. Не, не по принцип, след този филм неминуемо изглежда така обаче.

А заглавието... заглавието е закачка. Или може би покана...? :)

Closer

2008-01-28T08:39:00.000-08:00

Director: Mike Nichols

Writers (WGA): Patrick Marber (play)
Patrick Marber (screen play)

Release Date: 13 January 2005 (Germany)

Genre: Drama/Romance

Tagline: If you believe in love at first sight, you never stop looking.

by La:

Малко филми са толова разтърсващи, че месеци по - късно да ти е все така трудно да говориш за тях. Всеки път, когато някой ме питаше за closer, успявах да кажа само "Гледай го". Самият филм е ужасно субективно преживяване. Никога няма да си кажа през чии очи го гледах аз, твърде лично ми се струва. Ще разбереш.

Достатъчно ти е да знаеш, че няма да ти се прииска да го спреш по средата и да станеш за нова порция пуканки. Няма дори да разбереш кога е минал през теб. В киното твърде късно разбираш, че са светнали лампите, ти още седиш там, втренчил се в екрана и не можеш да станеш, докато не чуеш the blowers doughter докрай.

Защото си го преживявал.

Yes, I would have loved you... forever. Now, please go.

by Flight of death:

бях подценила филмът. може би пак заради прекалените ентусиазъм и въодушевление които показаха останалите към него. може би защото не му обърнах нужното внимание.
може би защото тогава още не бях простила на Натали участието в Star Wars.
Но ето, това е филм, носен на раменете на четирима перфектни актьори, които с минимум от други средства, извън развиването на собствените характери, създадоха нещо запомнящо се.
(още един интересен факт е преводното немско заглавие, а именно- Hautnah, тоест, събития, разгледани от близостта на едно докосване, смятайте :))

ето и любимото ми цитатче:

Dan: I apologize. If you love her you'll let her go so she can be happy.
Larry: She doesn't want to be happy.
Dan: Everybody wants to be happy.
Larry: Depressives don't. They want to be unhappy to confirm they're depressed. If they were happy they couldn't be depressed anymore. They'd have to go out into the world and live. Which can be depressing.

Domino

2008-01-28T08:15:00.001-08:00

нарочно не пускам плакатът, защото ТАЗИ снимка може сто пъти по- добре да ви даде представа за самият филм.

Director: Tony Scott

Writer (WGA): Richard Kelly (screenplay)
Richard Kelly (story)

Release Date: 29 December 2005 (Germany)

Genre: Action/Crime/Drama/Thriller

Домино е филм, който видяхме на кино с много късмет. Излизайки от Match Point, вратата на следващият салон изглеждаше толкова приканваща... после установихме, че това е било някаква предпремиера, а премиера така и нямаше, за което останалите губят :(
Филмът не е с претенции, и да е имал такива, не ти пречат. Възхищаваш се на самоуверената актьорска игра на Кийра Найтли в една от най- предизвикателните и роли от преди Гордост и Предразсъдъци, на невероятно надъханата музика, на Мики Рурк като най- великият пич който всичко може и всичко знае, а ти ще седиш и ще го слушаш, на невероятно фотографски събраният красив колаж от нарязани....неща, дори и представа нямам как точно са постигнати ефектите, но знам че ми харесаха. Изобщо, седиш си, наслаждаваш се, на всичкото от горе нямаш главен герой който да не ти е симпатичен, и филмът все пак не може безотговорно да бъде набутан в категорията с филмите за пуканки, просто е мъъничко повече от това. А който не може да му се зарадва, а стои с кисела физиономия сравнявайки го с някоя велика драма, сам си е виновен. Феновете на Кийра ще му се озъбят и ще го разкъсат преди да си е изказал критиката така или иначе ;))

Match Point

2008-01-28T08:05:00.000-08:00

Director: Woody Allen

Writer (WGA): Woody Allen

Tagline: Passion Temptation Obsession

Един от наистина много големите филми за тази година. От филмите които дори не могат да загубят интензитет в паметта ти, защото с всеки изминал ден натрупват още частичка важност, стават само по- наситени. Защото вече живееш със споменът за този филм, и вече си друг. Мненията за Уди Алън са разностранчиви- някои му се дразнят, включително и аз преди години, нека не се правя на разсеяна сега, някои го боготворят. Но поне няма безразличие, а това е добре.
И ето, обаче, най- нетипичният Алън-филм изобщо, се оказа и най- добрият му такъв за последните десет, може би 15 години. Може да е заради новата му русокоса муза, кой знае.
Може да е заради порасналата публика на която можа да се покаже този филм. Въпреки, че го даваха в киното за пуканки, със стотиците места, залата беше пълна, аз седях на стълбите, момичето до мен си глътна езикът, а всеки един в залата седеше със затаен дъх до последната минута, усещаше се напрегнатата тишина.
До някъде възприемам историята като нова трактовка на "Престъпление и наказание". Но по един толкова нов, остроумно красив начин, че се усмихвам тънко само като се сетя. Историята те водеше със себе си, уж си виждал вече всичко това да се случва, но съмнението те гложди, не знаеш как ще постъпят героите, но когато вземат решенията си, знаеш защо са такива, все едно са били наистина единствените възможни. И перфектният Джонатан Майерс, който в този филм за мен беше съвсем нов, почти екзотичен, трудно ми беше да си представя подобна актьорска величина изникнала ей така от нищото. За Скарлет да коментира друг, не искам да я обиждам или превъзнасям, а има опасност да направя едно от двете ако започна. И така, филмът си заслужи оценката "грандиозен", макар и аз да го оценявах както винаги в детската си наивност едва в последствие.

:)

2008-01-28T07:46:00.001-08:00

oставям сега цитат от една книга, заради която гледах и филмът, после ще допълня статията и за него, просто в момента съм изобщо прекалено щастлива че успях да намеря един от любимите си цитати, а като се убих да го търся преди време не стана...

"

Седнахме да вечеряме в малката кухничка. Масата е от времето когато тук е било фурна, масивна, борова, накълцана от безброй ножове; цепките, циментирани с отдавнашно брашно, се разклоняват като вени и плотът прилича на мраморен. Чиниите са различни: зелена, бяла, а на Анук- на цветчета. Има една висока и една ниска чаша, а върху третата още стои етикетът Moutarde Amora. И все пак за първи път притежаваме подобни вещи. Досега винаги сме използвали хотелското оборудване, състоящо се от пластмасови ножове и вилици. Дори в Ница, където живяхме повече от година, всички мебели и вещи бяха под наем, вървяха с магазина. Чувството да си собственик все още е екзотично за нас, нещо скъпоценно, главозамайващо. Завиждам на масата за раните и, за белезите, оставени от горещи форми за хляб. Завиждам и за улегналото и чувство за време и ми се ще да можех да кажа- ето това тук го направих преди пет години. Оставих този белег, онова кръгче от мокра кафена чаша, прогореното петно от цигара, стълбичката резки в грубата повърхност на дървото. ето тук, в тъжното ъгълче зад крака на масата Анук сама изряза инициалите си, когато бе на шест. А другото, ей там, го издълбах с нож преди седем лета. Спомняш ли си? Спомняш ли си лятото когато реката пресъхна? Нали не си забравила?
Завиждам на масата за уравновесеното и чувство за принадлежност. Тук е от дълго време. Това е нейното място. "

Eternal Sunshine of the Spotless Mind

2008-01-28T07:34:00.001-08:00

Director:
Michel Gondry

Writer (WGA):
Charlie Kaufman & Michel Gondry

Release Date:
20 May 2004 (Germany)

Genre:
Drama / Romance

Tagline:
Please, let me keep this memory. Only this one.

How happy is the blameless Vestal's lot!
The world forgetting, by the world forgot
Eternal sunshine of the spotless mind!
Each pray'r accepted, and each wish resign'd.

така. за който не знае- филм е. не, не е филм като всеки друг. това е.....друго. по някакъв начин филмчето е шедьовър- и с каквито и предубедености да тръгнете към него, няма начин да не ви хареса поне мъничко до края.
за какво иде реч- представете си следното- болезнени спомени. налага ви се да ги преодолявате. да искате да забравите, а да не можете. главно свързани с хора. минали хора. едни такива...дето вече ги няма. или искате да ги забравите- като че ли никога не са съществували. просто....да ги изтриете. ок, да речем, че това е възможно- всякакъв съзнателен спомен че някога сте ги познавали бива заличен- и ето, събуждате се на сутринта- нищо не ви тормози повече. идилия пълна. тиха, кротка, стерилна.
това с което филма се занимава обаче е друго- а именно- страничните ефекти- дали все пак заличаването на спомена е достатъчно- наистина, само това ли е което пречи да забравиш някого. Или едно такова, усещане, по- дълбоко от всяка мисъл, почти инстинктивно.
Филмчето нарочно е построено с логиката на сън, с подобна хронология, не става просто да запомните разказаната история- има твърде много пластове в нея. И- един култов похват, познат още от In the mood for love- където хронологията се формираше само от това да помниш цветовете на роклите на мацката- почти като при игра на белот- тук трябваше да и помниш цвета на косата. А знаете ли че съществува цвят на име Blue Ruin? красив е. мандарината също :)

не знам дали си спомняте онази песен на Dido- Here with me-

I didn't hear you leave
I wonder how am I still here
And I don't wanna move а thing-
it might change my memory

което ми напомня че днес си купих точно този албум- заслужава си слушането...внимателното слушане....

а ето тук е и първоначалната дискусия към филма, ако ви се чете..

Love in the times of Cholera (German Trailer)

2008-01-28T06:29:00.000-08:00

да, да, знам, че имам да върша сто други неща, но.. като съм се събудила с една песен в главата и тя не излиза от там, а картината е още толкова жива и незабравима...ненормално е, но от киното вчера главно помня този трейлър, което ми напомни, че има трейлъри които сами по себе си са...a masterpiece :) и то до толкова, че кожата ти да настръхне, да те опиянят и накарат да не забравиш, че съответният филм идва на еди коя си дата и ти ще си луд да не го гледаш... дори филмът да не е на половина толкова невероятен, все тая... И ако имаше награди за трейлъри, на ето този тук бих му дала една торба с такива, ей така, да си има :)
пускам го на немски, заради качеството на звука и картината, в английската версия шепнат до толкова, че изобщо не се разбира какво казват, но и нея я има ако ви се гледа..

The Illusionist

2008-01-27T17:09:00.000-08:00

Director:
Neil Burger

Writers:
Neil Burger (screenplay)
Steven Millhauser (short story Eisenheim the Illusionist)

Genre:
Drama / Mystery / Romance / Thriller

Tagline:
Nothing is what it seems

Този филм го гледах прехластана. В мен се пробуди онази страст по фокусите и магиите, която чувствах като малка. В моето детство беше трудно да видиш фокусник. В цирковете се намираше понякога по някой аматьор. И помня какъв фурор наставаше, когато даваха запис от чужбина и какви чудеса правеха тогава, които ние малките не можехме да си представим дори. О и как се обиждах на скептицизма на нашите! Никак не обичах да ми казват, че всичко е нагласено. Харесваше ми магията.

Филмът е романтичен, магически, интригуващ! Няма да ви разочарова със сигурност. Към една добре написана история са добавили чудесното заснемане, магнетични актьори и завършек със заврънтулка. Не знам как съм пропуснала да го гледам навреме!

The Machinist

2008-01-26T13:04:00.000-08:00

Director:
Brad Anderson

Writer (WGA):
Scott Kosar (written by)

Release Date:
24 March 2005 (Austria)

Genre:
Drama / Mystery / Thriller

Tagline:
How do you wake up from a nightmare, when you're not asleep?

Christian Bale!!!

by Flight of death:

да, Крисчън Бейл. Същата оная перфектно издялана канара мускули. Който си е гледал Американското Психо, което на пук на филмовите критици на мен ми хареса много, си знае, и помни, то това тяло забравя ли се. Ето ви мъничко да добиете представа.

и ето този човек след няколко месеца брутална подготовка за филма:

така. първата нагла и безочлива реакция би била да си кажем, кво толкова, пак шоу правят, публиката е шокирана, сички му ръкопляскат, евала, и ние сме доволни, пак сензация. Примерно, Джаред Лето за ролята си на убиецът на Джон Ленън за отрицателно време качи и свали 40тина килца за здравей здрасти. И даже му оплюха филма. Нито едно от двете "постижения" не е здравословно, вместо това се клати някъде по границата с животоопасно, особено по грубият начин и метод на постигане. Добре, Джаред си е мазохист от край време, знаем си те, няма какво да си говорим, тоя човек докато не си съсипе тялото няма да спре, луд умора няма. Но Бейл..Бейл просто е отдаден на работата си.
Защото простичък факт е, че без постижението и заслугите на този един главен персонаж, филмът нямаше да го има, не и такъв, не и с тази дълбочина с която те удря. Добре де, като нищо можеше да си вземат за ролята някой анорексичен човечец, за какво тия позьорщини. Защото поне аз не се сещам в момента за актьор в неговата възраст с подобен/сравним актьорски талант и това мнение само се затвърждава още повече. Пък.

If you were any thinner, you wouldn't exist.

Дори не мога да ви разваля кефът от малките загадки пръснати из лентата. Все още не съм намерила филма да гледам изцяло, за сега от откъслечни...неща съм събрала 40% и причинно следствените връзки. И визията, и страхът, и опасението, че Машинистъст ще прилича може би прекалено много на Stay.. но нищо, ще почакам, до тогава да надъхам и вас.
За сънят...според историята, нашият герой не е спал от година. Много ми е интересно някой да се изкаже медицински компетентно по въпроса, това възможно ли е, какви са последиците. Знам, че има гугъл, аз пък предпочитам да питам. Аз си спомням моят личен хм, рекорд от 68 часа, след който тялото ми искаше да легне и да умре и не му пукаше какво мисля аз по въпроса. Това със сънят е почти толкова силно колкото с дишането, ако не и повече. Какво беше, не можеш да се задушиш ако си спираш дъхът, все някога ще припаднеш и дишането ще се възстанови автоматично. Така и си мисля, че механизмите покрай сънят трябва да са също много силни, при мен са, владеят се до една определена граница, другото е изтезание докато не се предадеш.
Но факт е, че ако трябваше да си представя някой който от година не е спал, сигурно щеше да изглежда така, ако не и по- страшно.
И да, пристрастни сме, но да, Бейл си заслужава уважението и поне личното ми възхищение. В тази крехка възраст още му се възхищавам, и ми се иска на повече хора да им пукаше по толкова за това което вършеха..
И по някаква причина страшно много ми се иска да препоръчам този филм на Амбър. Но да съм го гледала преди това и аз де :))

2 days in Paris

2008-01-26T12:49:00.000-08:00

Director: Julie Delpi

Writer: Julie Delpi

Genre: Comedy/Drama/Romance

Tagline: He knew Paris was for lovers. He just didn't think they were all hers.

"Жули Делпи в целия си размах" както каза любимата ми кино критичка :Р Ще си го запомня като наш филм, все пак ни държа будни до 4 часа. Любовта, семейството, Париж, хората през нейните очи и е толкова искрено, толкова непринудено...

by Flight of death:

Госпожица Делпи дори покани собствените си родители в ролята на такива нейни за този филм, е как няма да е автентично. Мисля, че който до сега не е успял да се влюби в тази жена, с този и образ не му е оставен друг избор, освен най- на края да го направи. Толкова искренно чаровна, невинна в начинът по който възприема нещата и троши хора а ла femme fatale, визията и за светът, тънка подигравка със самата себе си е зрителният проблем който героинята и има, а на въпреки това е фотограф по професия (да, ама по време на ваканцията, мъжът и прави всички снимки...), изобщо тя притежава от тази арогантна ексцентричност която никой друг освен гордите обитатели на Франция не би си позволил. Най- малкото пък да парадира с нея, и ти въпреки всичко да се чудиш как така още я обичаш :) Така че, гледайте, запознайте се с Париж от към Холивудската му страна (не за друго, заради мотото- тук всеки все някога е спал с всеки)- и се научете как да бъдете неподправени.

Stardust

2008-01-26T12:45:00.000-08:00

Director:
Matthew Vaughn

Writers:
Jane Goldman (screenplay) &
Matthew Vaughn (screenplay)

Release Date:
10 August 2007 (USA)

Genre:
Adventure / Fantasy / Romance

Tagline:
This summer a star falls. The chase begins.

Приказно, приказно, приказно!

Липсваше ми такова вълшебство, радвам се, че отново се правят такива филми!

by Flight of death:

Все пак, приказно красивата история е дело на Нийл Геймън, но въпреки всичко можеха много неща да оплескат, вместо това филмът вече води свой собствен живот като една от най- интелигентно написаните/изиграни приказки за последните години. Не е ново филмирането на фентъзи история на известен автор, не са нови похватите, или сборът от звезди за привличане на интерес, но едва ли при някое от другите вече безбройни филмчета в жанра сте си излизали с толкова огромна усмивка, и нахилени като тикви от кино салона.
Ако още пък не сте си направили това удоволствие да позволите един толкова приказен филм да ви усмихне денят, може би седмицата, ами какво чакате още? марш, марш, бързичко да го гледате :))

Secondhand Lions

2008-01-26T12:43:00.000-08:00

Director:
Tim McCanlies

Writer (WGA):
Tim McCanlies (written by)

Release Date:
19 September 2003 (USA)

Genre:
Adventure / Comedy / Drama / Family / Romance

Michael Caine ...
Robert Duvall ...
Haley Joel Osment ...
Kyra Sedgwick ...

И ако това не ви е достатъчно :)

Вижте в колко жанра е категоризиран филмът и тогава ще разберете, защо ми е толкова трудно да вържа и две думи за него. Препоръчвам го горещо. Препоръчвам ви да изтичате веднага, като дочетет статията и да си го вземете от видеотеката :) Другите филми в блога може да прегледате и по - късно!

Ако сте мързеливи като мен й Райна ;) и все пак сте останали да дочетете, ще се опитам да кажа нещо умно.

Филмът започва с двама мъже на преклонна възраст, които веднага удивително много и напомнят на "Сърдити старчета". Garth и Hub живеят в малко гратче, обвити в мистерията на една стара история за приключения и съкровища и са заето предимно с варденето на спокойните си следобеди от безбройните амбулантни търговци и смелчаги, търсещи инвеститори, когато племенницата им минава и им поверява за едно лято тринадесетгодишния си син, против волята им. Майката е олицетворение на понятието "white trash", лишила е хлапето от нормално детство и е пропуснала да забележи на време, че то се превръща в интровертен, мрачен човек. Оставя го при чичовците му с единствената заръка да разбере къде държат прословутото голямо съкровище.

И тук започва истински ценната част :)

Трудно е да се прецени кой кого променя повече - дядовците - момчето или обратното. Обаче в един момент се учат да летят, а малкият ги е убедил да си вземат лъв втора ръка.

Както се и предполагаше, при двамата пиперковци, момчето открива истинското си семейство и детството, което трябва да има всяко дете. И все пак в никакъв случай не бих нарекла филма "предвидим".

Какво правите още тук, нали ви изпратих преди пет минути във видеотеката?

I Could Never Be Your Woman

2008-01-26T12:28:00.000-08:00

Director:
Amy Heckerling

Writer (WGA):
Amy Heckerling (written by)

Release Date:
11 May 2007 (Spain)

Genre:
Comedy

Tagline:
Find Yourself. In Love.

Michelle Pfeiffer и Saoirse Ronan са двете неща, на които ще обърнете внимание в този филм. Хуморът е свеж, чаровен. Saoirse Ronan е момичето, което играе в Atonement и за което ви надувам главите от толкова много време. ПРОСТО НАЙ - СЕТНЕ Й ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ. Сюжетът на филма е типично тийнейджърски, не толкова типично 'мирикански. Наистина минава по - скоро в клас "сладурски", но не е за изпускане.

Lord of War

2008-01-26T12:22:00.000-08:00

Director:
Andrew Niccol

Writer (WGA):
Andrew Niccol (written by)

Genre:
Crime / Drama more

Tagline:
The first and most important rule of gun-running is: never get shot with your own merchandise.

Филм за търговеца оръжия Юри Орлов, емигрант в щатите, коите се издига бързо в най - конкурнтния и печеливш бизнес в света. Макар че не блести с гениални прозрения, за решенията, които взимаме, нито с дълбока и запомняще се поука, все пак реших да ви го препоръчам, пък било то и само заради незабравимата (както винаги) игра на Никълъс Кейдж. Все пак ни напомня някой важни истини, които сме склонни да забравяме, колкото и да са очевадни.

Юри Орлов успява да спечели и да изгуби всичко - забогатява и покорява сърцето на жената, за която мечтае от години, но накрая е принуден да избира между нея и "работата" - до болка познат ни сюжет. Не мисля, че решението, което взима, ще ви изненада
много.

Филмът е... как да се изразя... професионално направен. Личи си почеркът на талантливи хора по него - актьорите, режисьора... И все пак не мисля, че ще бъде запомнен за дълго. Липсва му онзи момент, в който наистина си затaил дъх и усещаш как искаш да дишаш вместо героя, поставяш се на негово място, търсиш отговори на същите въпроси...

Elizabeth: The Golden Age

2008-01-26T12:18:00.000-08:00

Director:
Shekhar Kapur

Writers:
William Nicholson (written by) and
Michael Hirst (written by)

Release Date:
21 December 2007 (Austria)

Genre:
Biography / Drama / History

Tagline:
Woman. Warrior. Queen.

Cate Blanchett с нова номинация за втората част. И все така ослепителна. Кралица.

Charlie Wilson's War

2008-01-26T12:12:00.000-08:00

Director:
Mike Nichols

Writers (WGA):
Aaron Sorkin (screenplay)
George Crile (book)

Release Date:
21 December 2007 (USA)

Genre:
Biography / Drama more

Tagline:
A stiff drink. A little mascara. A lot of nerve. Who said they couldn't bring down the Soviet empire.

Обичаме Том Ханкс. Обичаме и Джулиа Робъртс.

Golden globe за best drama.

by Flight of death:

Честно, не ми беше ясна целта на това, този филм да излиза точно СЕГА. Но ако оставим това на страна, беше забавен, нищо че само ние се смяхме в киното, докато горките германчета опитваха да хванат смисълът на дългите изречения, но какво да се прави.
И си струваше заради последното изречение :)

Equilibrium

2008-01-26T12:06:00.000-08:00

Director:
Kurt Wimmer

Writer:
Kurt Wimmer (written by)

Genre:
Action / Sci-Fi / Thriller

Tagline:
In a future where freedom is outlawed outlaws will become heroes.

Чувствата са причина за всички нещастия, които хората си причиняват сами - депресиите в личен план, войните - в обществен. Въпросът е колко скъпо сме готови да платим, за да живеем спокойно, подредено. Възможно ли е да изкорениш покварата на едно общество, като го лишиш от чувства?

Естествено тези отговори са ни ясни. Не мисля, че филмът претендира за кой знае какви
философски открития. Любовта и омразата вървят ръка за ръка, за да изтръгнеш от душата на хората едното, трябва да изтръгнеш и другото и да ги оставиш в крайна сметка в празна черупка и без смисъл в своето съществуване.

Но да го видиш е друго. Да видиш силата на човешката природа, да разбереш, че никога няма да е възможно да бъде подтисната, унищожена.

Може би филмът ще ви накара малко повече да цените чувствата си, малко по - рядко да си казвате, колко по - леко би ви било да не обичате. А може и просто да се наслаждавате на
Christian Bale и тези невероятни сини очи. И да следите хипнотизирано как се движи, малко ала "Матрицата". А като стигнете до момента, в който вдига кучето на няколко сантиметра
от носа си, сетете се за мен :) и как съм ви разказвала, че това е най - трогателният момент в цялата лента.

by Flight of death:

На времето някъде си, точно Крисчън Бейл беше опитвал в едно интервю страшно уверено да ни убеждава в това, че един актьор не бива да бъде по- голям от филма в който играе- добре де, но как така някои филми се превръщат в ГОЛЕМИ само заради това че той е участвал в тях, хм :Р някой ден бих го питала лично, чакам да се разведе, като Хавиер Бардем в Любов по време на холера- хаха, ще чакам колкото трябва :)))

ии за да не се отплесвам, искам да сложа цитатче, и колкото и да ми е трудно, ще се огранича само с едно..

DuPont: The gun katas. Through analysis of thousands of recorded gunfights, the Cleric has determined that the geometric distribution of antagonists in any gun battle is a statistically predictable element. The gun kata treats the gun as a total weapon, each fluid position representing a maximum kill zone, inflicting maximum damage on the maximum number of opponents while keeping the defender clear of the statistically traditional trajectories of return fire. By the rote mastery of this art, your firing efficiency will rise by no less than 120%. The difference of a 63% increase to lethal proficiency makes the master of the gun katas an adversary not to be taken lightly.

3:10 to Yuma

2008-01-26T11:59:00.000-08:00

Director:
James Mangold

Writers (WGA):
Halsted Welles (screenplay) and
Michael Brandt (screenplay)

Release Date:
7 September 2007 (USA)

Genre:
Crime / Drama / Western

Tagline:
Time waits for one man.

Дори само заради тях: Russell Crowe и Christian Bale, в двете главни роли.

by Flight of death:

ето, този филм отново ми напомни да не си правя прекалено бързо изводите, и изобщо да си забраня предварителни изречения от сорта на: о, просто поредният някакъв си там уестърн.
ХАХ! пореден друг път. дали 2007 беше постна на ДОСТАТЪЧНО добри филми, дали аз много пропуснах, или просто този филм наистина Е един от най- добрите излезли тази година, не мога да кажа точно. Но знам, че всеки който го е гледал вече тъжи за лошо проведената рекламна кампания, и зле преценените времена за премиерата поради които големите филмови академици проспаха този филм без да му отдадат заслуженото внимание и почит. Трима невероятни актьори, всеки перфектен отвъд представата ми за това какво значи перфектно построен характер. Още към средата, макар и да знаех, че пътуването им все някога ще приключи, ми се искаше да не се налага да има край, защото още тогава си знаех, че героите ще ми липсват, че за по- малко от 40 минути ми бяха станали може би прекалено близки и скъпи. Толкова различни, хванати в игра в която не знаеш кой кого наблюдава, кой кого ще промени и чии морал е по- възвишен, защото всеки имаше свой собствен и обоснован такъв. Изобщо, дори като някой който изобщо ама изобщо не е почитател на жанра, мога навъпреки да кажа, че този филм има прекалено много достойнства в себе си за да мога да ви ги разкажа и обясня всичките. И честно, нито едно нещо което да ме подразни, или да си спомням за такова.
А за Крисчън Бейл...каквото и да ви кажа след 5тият ми изгледан негов филм, е съжалявам, не очаквайте от мен повече да съдя за него безпристрастно, така че просто тихичко се присединявам към вярната му фен гилдия, свалям шапка и си казвам че този човек не може да е човек. И само някой който е видял преобразяванията му може да разбере за какво говоря, това не се описва.
И специални поздрави на Ръсел Кроу- хей, все повече лошото ми мнение за него се изпарява :)

Atonement

2008-01-15T11:50:00.000-08:00

Director: Joe Wright

Writers: Ian McEwan (novel), Christopher Hampton (screenplay)

Genre: Drama / Romance / War

Tagline: You can only imagine the truth.

Филм, който току що се сдоби с golden globe за best drama, съвсем основотелно, тук не давам никой да ми противоречи :)

Филмът е тежък, не е редно да се гледа по време на следобедния ви snack. Ако имате, отделетe му повече време и по - сериозно внимание. И не само на Кийра в ослепителната зелена рокля!

Разказва за едно момиче, което години по - късно осъзнава престъпните последици от една грешка, която допуска като малка. Briony Tallis, която в началото на виждаме едва на 13, разказва своята история в книга с щастлив край, като единствена утеха за разбитите животи на сестра си и нейния любим.

So in the book, I wanted to give Robbie and Cecilia what they lost out on in life. I'd like to think this isn't weakness or... evasion... but a final act of kindness. I gave them their happiness.

La ratatouille

2007-10-31T11:49:00.000-07:00

ГЛЕДАЙ RATATOOILLE! :)

Абсурдно комичната история за плъх, който иска да стане готвач. Плъх, който си мечтае да спре да краде храна и да рови в боклука, който усеща вкусовете като музика и има невероятно обоняние! Плъх, който е безумно чаровен и се подрежда веднага сред най - любимите ми анимации.

Малко по - сериозно погледната историята на плъхчето Реми, което се озовава в своя град на мечтите, в кулинарната столица на света - Париж и успява да постигне невъзможното - да стане готвач, е всъщност история за това докъде могат да ни доведат големите мечти, колко е важно да не се подчиняваш на стереотипи и че трябва да се бориш за нещата, които желаеш, защото нищо не се постига лесно.

Анимацията е също толкова перфектна до посленото косъмче и последната мимика, както в Shrek и Ice Age.

Das Leben der Anderen

2007-10-16T11:45:00.000-07:00

Director:
Florian Henckel von Donnersmarck

Writer:
Florian Henckel von Donnersmarck

Genre:
Drama

Не можеш просто да надничаш в живота на хората, да следиш всяка въздишка, усмивка, целувка, докосване и да останеш напълно безпристрастен, дистанциран, особено пред лицето на истинска любов.

Филмът е пълен с безценни малки моменти и успява в един грозен свят, с грозни правила да открие човешкото, доброто, красивото. О, сигурно ви звуча ужасно банално, знам, но като го гледате, ще ме разберете. Не се опитвам да звуча патетично или умно, а просто искрено. Но филмът е покъртителен и те оставя без думи. Първият ми коментар, когато го постнах тук, действително беше едно единствено "Ohne Worte". Затова и сега няма да се опитвам да кажа кой знае какво. специален филм е.

Не мога да намеря една критика за актьорската игра, нито за режисурата. Но все пак не се пиша специалист.

Това, което не очаквате да срещнете във филм за Източна Германия е тънкия хумор в някой сцени, точно на място, но без да се натрапва, защото би ... омекотил удара при падането, а не мисля, че хората, които са работили по него са имали намерение да щадят чувствата на зрителите си.

Освен това е филм за идеали.

Breakfast at Tiffany's

2007-09-27T11:44:00.000-07:00

Director:
Blake Edwards

Writers:
Truman Capote
George Axelrod (screenplay)

Genre:
Comedy / Drama / Romance

Tagline:
Audrey Hepburn plays that daring, darling Holly Golightly to a new high in entertainment delight! more

Sure. Sure. He's okay. Aren't you, Cat? Poor old Cat. Poor slob. Poor slob without a name. The way I see it I don't have the right to give him one. We don't belong to each other. We just took up by the river one day. I don't want to own anything until I find a place where me and things go together. I'm not sure where that is, but I know what it's like. It's like Tiffany's.

Незабравимата Holly Golightly, неописуемо красивата Audrey Hepburn... Какво да ви кажа за този филм?

Holly, която непрекъснато бяга от себе си. Holly, която отказва да познае любовта, дори когато седи пред нея. Holly, която се страхува да остане на едно място, да си купи мебели и да даде име на котката си.

Филмът е болезнено романтичен и нежен.

The Queen

2007-09-09T11:42:00.000-07:00

Director:
Stephen Frears

Writer:
Peter Morgan (written by)

Genre:
Biography

Tagline:
Tradition Prepared Her. Change Will Define Her.

История, която май никога няма да се изтърка. След толкова години още има нов, дори съвсем малко видоизменен ъгъл, под който да се погледне на всеки един момент от живота и смъртта на Принцесата.

Различното в този филм е, че не ни показва Даяна, не ни сблъсква нито с живота, нито дори със смъртта, а единствено с последиците от нея. Вижадаме я през очите на народа, на приближените й, на кралското семейство, на политиците, но не и самата нея, което определено одобрявам. Всъщност филмът, без да е забележителен сам по себе си, разказва познатата ни стара история по възможно най - обективния начин. На моменти сякаш гледаш документални кадри (действително има няколко кадъра, които са си съвсем реални, от смъртта й).

Отдавна е минало времето, когато новините, филмите и литературата се опитваха да ни убедят, че тя е била светица или тъкмо обратното - жив дявол в кралския двор, затова и този филм, вероятно съвсем умишлено, се е освободил от подобни претенции и наднича единствено по - дълбоко в образа на кралица Елизабет.

Интерсното е, че почти до самия край си останах с противоречиви мнения за повечето герои, а това, трябва да отбележа, ме навежда на мисълта за доста добре изградени и пълнокръвни образи. Но вие сами ще си прецените.

Трябва а е било трудно да подбереш актьори за подобна екранизация. В началото се колебаех за образа на кралицата, който от плаката на филма не ми навяваше никакви асоциации с истинската Елизабет, но пък актрисата е успяла наистина да вникне в героинята си и да я изиграе... подобаващо?
Принц - консортът и Чарлс сякаш не бяха актьори.

Pulp fiction

2007-08-21T11:38:00.000-07:00

Butch Coolidge: I'm American, honey. Our names don't mean shit.

Captain Koons: This watch was on your Daddy's wrist when he was shot down over Hanoi. He was captured and put in a Vietnamese prison camp. He knew that if the gooks ever saw the watch they would confiscate it. Take it away. The way your Dad looked at it, this watch was your birthright. He'd be damned if any slope's gonna put their greasy yella hands on his boy's birthright. So he hid it, in the one place he knew he could hide something: his ass. Five long years he wore this watch, up his ass. Then, he died of dysentery, he gave me the watch. I hid this uncomfortable hunk of metal up my ass two years. Then, after seven years, I was sent home to my family. And now, little man, I give the watch to you.

by Flight of death:

какво ли щеше да е киното без Тарантино, любимият ни хм, ексцентрик :) (нали помните онова определение- на луд с много пари му се вика вече ексцентричен). Но все пак е трудно да не го обичаш..

Arizona Dream

2007-07-08T11:17:00.000-07:00

The fish doesn't think, couse the fish knows everything.

Director:
Emir Kusturica

Writers:
David Atkins (story)
Emir Kusturica (story)

Genre:
Comedy / Drama / Fantasy / Romance

Tagline:
A rebellious young man. With his own vision of the future. And his own fantasy of love.

Дори не знам от къде да започна! Филм, за който няма нужда да ви обяснявам колко ще стане велик. Той вече е в историята. Емир Костурица, ненадминат, както винаги. И такъв актьорски състав, че да ти се завие свят. Велик soundtrack е черешката на сладоледа. Един от най - запомнящите се изобщо. И ако сте направили грешката все още да не сте го гледали, беж веднага до най - близката видеотека!

Страх ме е да кажа повече, за да не изтърся някоя глупост. Този филм е по - умен от мен.

Той чува сънищата на рибите.

The Hours

2007-07-01T02:10:00.000-07:00

Director:
Stephen Daldry

Writers:
Michael Cunningham (novel)
David Hare (screenplay)

Release date: 27 March 2003 (Germany)

Genre:
Drama

Tagline:
Always

To look life in the face. Always to look life in the face and to know it for what it is. At last to know it. To love it for what it is, and then, to put it away. Leonard.

Три невероятни актриси, три човешки истории. Не случайно започвам с цитата, с който филмът свършва. Знам, че много от вас няма да намерят време да гледат целия филм отново, след като са чули едно единствено изречение на края, което е можело да им даде друг поглед. Или пък може да е напълно несъществено. Сигурно би трябвало да ви говоря за качеството на актьорската игра, за бюджета или кой знае за какво, защото всяко друго впечатение е дълбоко субективно. "Кино за всеки" беше едно от възможните подзаглавия на този блог. Но няма. Друго възможно заглавие беше "през моите очи" :)

Virginia Woolf пише романът "Mrs. Dalloway", пропивайки го с цялата болка, която изпитва самата тя, бореща се с дълбока депресия. Laura Brown сe опитва да се справи с мисълта, че животът е й се е завъртял единствено около грижите за съпруг и син. Clarissa Vaughan осъзнава, че, посветила се изцяло на грижите за любим човек, е пренебрегвала собствените си нужи и желания. Накрая и трите успяват да се освободят от собствените си окови, вниквайки всяка по свой начин в това толкова важно изречение. Винаги трябва да гледаш животът в лицето, да го познаваш, такъв, какъвто е. И да го обичаш. И едва тогава да го напуснеш.

Филмът не е от онзи тип, в който непрекъснато ще откриваш себе си. Историите не са твоите, нито са решенията, които героините взимат. И въпреки това накря си казваш
"разбирам", осъзнаваш, че скритата мъка на всяка една от тях те е докоснала, като
да е била твоя собствена.

Списък със заглавия

2007-01-01T18:35:00.000-08:00

В този блог ще се опитаме да обърнем внимание на всеки заслужаващ си филм, който сме гледали и да ви убедим да го гледате и вие. Само това. Нямаме претенции да се изявяваме като филмови критици, или да определяме кое е добро и кое не.

Както виждате сме се наели с не малко филми, така че имайте малко търпение :)

Ако искате да се включите с ревю или смятате, че сме пропуснали важен филм, отворете произволен профил от тези на авторите и пратете един e mail, ноермално е измежду толкова много добри филми все някой да сме пропуснали тук или да не сме гледали изобщо.

Ако искате да се включите във веселия ни отбор ви трябва само желание. Пратете ни няколко ревюта на произволно избрани от вас филми, две три думи за вас самите и защо искате да се включите.

Може също така да ни помогнете, като разпространявате blog - а. Ще сме ви благодарни, ако добавите линк към нас на вашия weblog или site :)

Приятно четене.

12 Tangos (coming soon)
2 days in Paris
2046 (coming soon)
21 Grams (coming soon)
3:10 to Yuma

Alfie (coming soon)
Aeon Flux (coming soon)
American Beauty (coming soon)
American History X (coming soon)
American Psycho (coming soon)
Angel-A (coming soon)
Appleseed (coming soon)
Atonement
A scanner darkly
Arizona Dream
August Rush

Barfuss (coming soon)
Before Night Falls
Before Sunrise & Before sunset (coming soon)
Billy Elliot (coming soon)
Bin Jip/3-Iron (coming soon)
Blowup (coming soon)
Breakfast at Tiffany's
Broken Flowers (coming soon)

Casanova (coming soon)
Capote (coming soon)
Chaos
Charlie and the Chocolate Factory (coming soon)
Charlie Wilson's War
Chicken Little (coming soon)
Chocolat (coming soon)
Closer
Constantine (coming soon)
Control
Corpse Bride
Coyote Ugly

Das Leben der Anderen
Dead Poets Society (coming soon)
Der Rote Kakadu (coming soon)
Die Unberührbare (coming soon)
Dogville (coming soon)
Dolls (coming soon)
Domino
Donnie Darko (coming soon)

Edward Scissorhands (coming soon)
Еlegy
Elementarteilchen (coming soon)
Elizabethtown (coming soon)
Elizabeth: The Golden Age
Elsa & Fred (coming soon)
Eternal Sunshine of the Spotless Mind
Equilibrium

Failed to Launch (coming soon)
Fight Club (coming soon)
Final Fantasy VII- Advent Children (coming soon)
Finding Neverland (coming soon)
Frida (coming soon)
Flash Dance (coming soon)

Garden State (coming soon)
Goodbye, Lenin (coming soon)
Good morning Vietnam (coming soon)

Habana Blues (coming soon)
Hair (coming soon)
Half Nelson
Hancock
Hitch (coming soon)
Howls Moving Castle (coming soon)

Ice Age (coming soon)
I Could Never Be Your Woman
Il Vangelo Secondo Matteo (coming soon)
I'm not there
Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull
In good company (coming soon)
Insideman (coming soon)
In the mood for love
Into the Wild
Iron Man

Jun0

Keine Lieder über Liebe (coming soon)
Kingdom of Heaven (coming soon)
K-Pax (coming soon)

La ratatouille
Lord of War
Love actually (coming soon)
Love in the time of Cholera (German Trailer)
Love in the time of Cholera (movie)

Magnolia (coming soon)
Manhattan (coming soon)
Masjävlar/Zurück nach Dalarna (coming soon)
Match Point
Melinda & Melinda (coming soon)
Memento
Michael Claiton
Million Dollar Baby (coming soon)
Mission Impossible III (coming soon)
Mr. and Mrs. Smith (coming soon)
Mullholand Dr. (coming soon)
My Blueberry nights

Next (coming soon)
Nightmare Before Christmas (coming soon)
No country for old men

Ocean's Eleven/12/13 (coming soon)
Of Mice and Men (coming soon)
Once

Pan's Labyrinth
Paris, je t'aime
Prime (coming soon)
Pirates of the Caribbean (coming soon)
Proof (coming soon)
Pulp fiction

Requiem for a dream (coming soon)

Secondhand Lions
Sex and the City
Shoot 'em up! (coming soon)
Sideways (coming soon)
Sin City (coming soon)
Snatch!
Sommer vorm Balkon (coming soon)
Spring, Summer, Autumn, Winter... and Spring (coming soon)
Stay (coming soon)
Stardust
Syriana (coming soon)
Sweeney Todd

The Animatrix (coming soon)
The Butterfly Effect (coming soon)
The Chronicles of Narnia (coming soon)
The Dark Knight
The Devil's Advocate (coming soon)
The Full Monty (coming soon)
The Hours
The Illusionist
The Island (coming soon)
The Last Samurai (coming soon)
The Libertine (coming soon)
The Machinist
The Million Dollar Hotel (coming soon)
The Queen
Тhere Will Be Blood
The Secret Life of Words (coming soon)
The White Oleander (coming soon)
The X-Files: I want to believe
Trainspotting (coming soon)
Tristan & Isolde (coming soon)

V for Vendetta (coming soon)

Walk the line (coming soon)

Търси се екстрасенс