The Fall

Director: Tarsem Singh

Writers (WGA): Dan Gilroy (screenplay)
Nico Soultanakis (screenplay)
Tarsem Singh (screenplay)
Valeri Petrov (1981 screenplay Yo Ho Ho)

Genre: Adventure | Drama | Fantasy

Tagline: A Little Blessing In Disguise.

The Fall... или по- право казано, Лий Пейс :)


Филмът беше очакван от моя милост с едно твърде голямо нетърпение благодарение на възхитените изказвания на мила девойка на име Моника, която прехласнато разказваше за филма при всяка отдала и се възможност. Хубаво, аз обожавам приказки -сигурно заради свободата която ти дават да разкажеш всяка история без ограниченията на това кое е реално и правилно по някакви физически закони. Съответно се надъхах подобаващо, което разбира се е тактика, която не може да доведе до кой знае колко добри резултати. Разочарованието е някак предвещано.

The Fall не е това, което човек очаква от него да бъде. Да, великолепна феерия от цветове и картини. Вълшебни пейзажи, сюрреалистична светлина и изчистеност, библейски сюжети, визия а ла Дали, има дори принцеса, която мислим да спасяваме. До тук добре, но с това приключва и приказното.
Остатъкът е високата амбиция да се разкаже една прекалено реална история, в която очакваният хепи енд е отишъл по дяволите най- простичко заради човешката природа и това с приказен фон.

На теория има начини да се направи подобно нещо, без то да се разпадне на съставните си части, за целта обаче трябва да се захванат правилните хора, които да обърнат достатъчно внимание на ВСЕКИ елемент от който филма ще зависи, без да се концентрират твърде много върху фотографската страна на нещата. Съответно, The Fall в крайна сметка се е получил леко хаотичен, объркан, несигурно балансиращ върху мъничко недомислена история. Но това е главно проблем, предизвикан от завишени лични очаквания, както и от неизбежните асоциации с шедьоври като Английският пациент, и не до там шедьоври, но пък признати от публиката изпълнения като Лабиринтът на Фавна съвсем на примерно.
Ако зрителят е в състояние да се абстрахира от всякакъв вид подобни сравнителни характеристики, част от чарът на лентата се състои точно в неувереността и. В крайна сметка дори аз самата малко след като гледах филма стигнах до извода, че може би любовта която развих към него и героите се дължи в известна степен на недодялания начин по който се случваха доста от нещата. Не развиваме симпатия към герои които са твърде перфектни и недосегаеми, а към такива, които са спосбни да допускат грешки, объркани ситуации, прибързани решения. Ако приемем и режисьорът за един такъв герой, който твърде много обича работата си, неподражаемата визия която създава, за сметка на която показва несигурност в други области, значи всичко си идва на мястото. Дори тъкмо вчера, по повод един друг филм, дискутирахме как вероятно при толкова силна картина със собствено изказване би било излишно и претоварено още веднъж всичко да бъде пояснено в думи. Визията Е историята.



Но хайде стига и аз съм бърборила объркано за нещата, за които все още не съм особено сигурна дали ми харесаха или не, и да минем към по- същественото- главните герои!

Мъничката румънка и невероятният, великолепен Лий Пейс са всъщност причината защо този филм е толкова вълшебно силен. Беше лекичко шокиращо да видя, или по- скоро чуя как Пейс- актьор, който не е непременно някакъв идеал за красота и божественост, е в състояние да закове публиката си, да те размаже по пода само със силата на гласа си, разказвайки нежно, нашепно историята. Този глас, великолепната му игра, някак си през голяма част от времето успяваха да заличат повечето недоразумения, които може би щяха да пречат, ако човек беше в състояние да се съсредоточи в тях. Аз не бях :)
Сега ще се опитам обаче да спра да ви обяснявам как бих се оженила за Пейс само заради гласа му, за да спомена и мъничкото момиченце с невероятно силния характер. Стори ми се подходяща и великолепна идея в крайна сметка тя да е идейният носител на филма, морален стожер, превърнал се в такъв само с известна доза чаровност, непринуденост и невинност. Безстрашието и имаше сила.

И така или иначе, ми се струва необходимо да защитавам цялата лента, защото навъпреки елементите, които куцат и развалят вкуса, нищо не ми попречи да заобичам филма, героите, всичко видяно, да се възхитя и придобия немалка емоционална обвързаност с него- което пък значи, че в главната си цел успя, като ще имам и желанието да го гледам отново и отново.